ИРИМИ И ТЕНКАН - ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

 

Ниските температури в последните дни, са повод да си спомня един цитат от книгата на Мицуги Саотоме сенсей – „Айкидо и хармонията в природата“:

„Зима е. Много ви е студено и ви побиват тръпки само като погледнете снега отвън. Излизате навън и дъхът ви моментално замръзва, пръстите на ръцете и краката се вкочаняват. Сега ви е много по-студено. Това е ирими“.

На кой не му се иска да си остане на топло в къщи, вместо да излезе навън – там където както пише Саотоме сенсей „дъхът ви моментално замръзва“. Има обаче ситуации, в които трябва да излезем от нашата зона на комфорт. Преодоляването на подобни предизвикателства, калява нашата воля и повдига силата на нашия дух.

Представете си, че срещу вас се е изправил воин с меч в ръка. На много хора им се иска да не са там, да си седят в къщи на топло, вместо да се изправят в битка, от която може да не излязат живи. Точно тук силата на духа и желязната воля, изградени в много тренировки могат да ви помогнат да останете живи и да победите в двубой.

Саотоме сенсей описва това по следния начин: „Когато застанете под острието на меча, вие стоите на ръба между рая и ада. Движението ирими е влизането в ада“.

В тренировките с бокен (дървен тренировъчен меч), ние често използваме принципа ирими, за да вземем центъра, като отклоним острието на атакуващия ни нападател и по този начин имаме контрол над ситуацията, без да убиваме противника. 

При такава ситуация, нашият опонент може да види и да оцени предимството на нашите действия – ние сме победили не неговата физика, като сме го разсекли, а сме победили неговата психика, като сме го оставили без никаква възможност. Той е принуден да признае предимството на нашата стратегия.

Подобно е било положението при първата битка между японския майстор на меча Миямото Мусаши и майстора на дървената тояга Мусо Гоносуке, състояла се около 1609 г. (по това време не се водели много записки за двубоите, а години по-късно са били записани текстове по спомените на хора, които вероятно са били там). Оценявайки младостта на своя опонент и неговите способности, Миямото Мусаши, не отнел живота на младия майстор, каквато била обичайната практика, а го пощадил.

Това накарало Мусо Гоносуке да се впусне в безмилостни тренировки, за да може да върне своята чест. Така било създадено „джодо“ – пътят на тоягата „джо“ с дължина четири шаку, два сун и едно бу (приблизително 128 см.)

При втората среща между двамата майстори, Мусо Гоносуке победил Миямото Мусаши и също като него му върнал жеста, като не го убил. Представяте ли си каква би била загубата за бойните изкуства, ако единия майстор беше убил другия по време на техния двубой?

Това е принципът на вземане на центъра на опонента и принуждаването му да признае своето поражение, без да го убием или нараним. 

Повече за срещите между Миямото Мусаши и Мусо Гоносуке можете да прочетете тук:

https://onthewaymy.blogspot.com/2020/06/blog-post.html

По-нататък Саотоме сенсей продължава с обяснението на втория важен принцип - тенкан: „След известно време влизате обратно вътре и възприятието ви внезапно се променя. Същата стая, при същата температура, сега ви се струва много, много топла. Това е тенкан.

Когато застанете под острието на меча, вие стоите на ръба между рая и ада. Движението ирими е влизането в ада. Но ако продължите движението и направите тенкан, вие влизате в рая.

Принципът тенкан ни дава още една възможност. Ако го нямаше, всеки щеше да млати с меча (или с бокена) и да се опитва да победи другия. Това, че искате да победите, не означава, че ще победите всеки във всяка битка. И точно тук идва на помощ принципа тенкан – възможността да избегнем директната атака и да потърсим друга възможност да овладеем ситуацията.

Спомнете си, че принципа тенкан не е просто завъртане на едно място и обръщане на гръб на проблемите! Тенкан започва със стъпка напред (ирими), но миг преди да ни посече острието на нашия противник, ние го пропускаме покрай нас, като се завъртаме на 180°. Ако изпълните добре движението, вие ще се окажете съвсем малко по-назад от нивото на атакуващия, което го поставя в неблагоприятно положение и той ще трябва да промени своята позиция, за да възстанови баланса.

Саотоме сенсей завършва своето обяснение с думите: „Ирими и тенкан са едно!“

Следващия път, когато скове студ и се чудите дали да излезете на студа и да отидете на тренировка, спомнете си тази статия, и използвайте принципа ирими, за да излезете в студа, да посрещнете предизвикателствата пред вас и да отидете на тренировка. А когато се приберете, вече ще бъдете по-силни, ще сте постигнали още една победа над себе си!

Принципите ирими и тенкан, освен по време на тренировките с бокен, могат да се използват и в различни ситуации във всекидневния живот. Помислете над това.

Животът ни дава хиляди възможности да се упражняваме, за да станем по-добри. В началото много често няма да успявате да използвате принципите ирими и тенкан, но колкото повече се упражнявате, толкова по-добри ще ставате и ще намирате нови възможности да ги прилагате.

Нашето всекидневие не се състои в това да размахваме юмруци и да ни удрят по главата.

Ако това ви се случва, прочетете още веднъж статията и може би ще откриете къде точно бъркате.