ЖЕЛЯЗОТО СЕ ОСТРИ С ЖЕЛЯЗО
„Както желязото се остри с желязо – така човек остри другия“ (Притчи 27:17) В древността повечето железни предмети не са били чисти – имали са примеси. Освен желязо, обикновено са съдържали други примеси като никел, мед или въглерод. За да се наточи един железен инструмент (меч, нож или рало), е било необходимо той да се трие в друг предмет със същата или по-голяма твърдост – често друго парче желязо. След това повърхността се полирала, за да се изглади. По този начин както остриетата, така и инструментите са ставали по-остри и ефективни. Процесът на взаимно усъвършенстване Острието не се заточва сам о в празното пространство, нито се усъвършенства от въздуха. То среща друга повърхност, понася триене, хвърчат искри, има съпротивление — и така се остри. Същото важи в пълна сила и за човешкия характер. Човек не може да се развие напълно сам. Ние се нуждаем от другия, за да „отстраним“ грубите страни от нашия характер, слаб...