По Пътя

Самурайският меч започва своя път като нищо особено, просто обикновена купчина железен пясък, който се разтопява, за да образува буца желязо, наречена "тамахагане". По същия начин започва и Пътят на ученика в бойните изкуства – от нулата. Той не знае и не може нищо. Тамахагане се нагрява в пещта и се обработва с чука като се сгъва на слоеве отново и отново, за да се създадат хиляди сло еве , които всъщност се кръстосват в мрежа и в бъдеще ще придадат на меча неговата голяма здравина и устойчивост . Точно като буцата желязо "тамахагане" , ученикът трябва да повтаря хиляди пъти движенията, които му показва неговия сенсей, за да изкове своята устойчивост и здравина, да не се пречупи в трудни моменти. Ковачът на мечове превръща метала в това, което ще бъде неговата сурова форма на бъдещ меч. Сенсей превръща ученикът в това, което може да стане – един сериозен практикуващ бойни изкуства, който не се отказва още при първата трудност, но тава съвсем не е края на Пътя ...

  Мечът е презряното от боговете оръжие, защото само с едно движение, някой може да отнеме живота на човек, който му е бил даден от боговете с много труд и енергия, за да направи нещо важно в своя живот, полезно за останалите (в японската митология, както и в гръцката е имало много богове). Сацу джин кен ( 殺人剣 ) – „мечът, който отнема живота на човек“ – е умение, фокусирано единствено върху победата чрез унищожаването на противника. „Мечът, който отнема живот“, е сила без морал. Всеки тиранин, разбойник или престъпник може да наложи своята воля, чрез използване на насилие. Някъде около 1600 г. се ражда ново развитие на философията на използване на меча, което променя света към по-добро. Кацу джин кен ( 活人剣 ) – „мечът, който спасява живота на човек“. Тази идея получава духовно и философско развитие в школата Ягю Шинкаге Рю, което било силно повлияно от дзен будизма. Отнася се до умението да се използва меча за защита на живота, възстановяване на хармонията и предотвратяване на ...

Снимка: Кирил Милошев КАКВО Е ШУ ХА РИ? „Шу – ха – ри“  е философска концепция за овладяване на умения и техники. Тя е вградена в духа на японските изкуства от чаената церемония, аранжирането на цветя, бойните изкуства, занаятите, изкуството, до бизнеса, всичко, свързано с учене, включително нашия живот и духовното развитие. Това е цялостен етап, през който преминаваме, подобно на живота на пеперуда, преминавайки през етапи като гъсеница, какавида и пеперуда. ПЪРВИ ЕТАП – „ШУ“ – ЗАПАЗВАНЕ И ЗАЩИТА НА ТРАДИЦИЯТА Практикувам формата, защитавам формата. Уважавам формата. Повтарям формата. В този процес научавам принципа. Принципът е сърцето на формата. Без солидна форма нищо не може да се задържи. Във всяка форма на традиционни културни практики, чаена церемония, бойни изкуства, ние учим от сенсей, нашият учител. В този първи етап учениците са лоялни един към друг и се посвещават да следват традиционните форми и мъдрост, които сенсей, нашият учител, преподава чрез осно...

Шико, често наричано ходене на колене (самурайско ходене), е основен метод за движение в айкидо. Техниките в айкидо, изпълнявани от позиция сейза (правилно седене) или шико, се наричат ​​ сууари уадза . Сууари у адза е отличителна черта на айкидо, рядко срещана в други бойни изкуства. За да  разберем защо айкидо практикува шико и сууари-ваза, трябва да проследим исорията до дайто-рю айки-джу-джуцу, което Морихей Уешиба, основателят на айкидо, е изучавал преди да създаде айкидо. Твърди се, че д айто-рю е Айзу хан но отоме-рю, тайно бойно изкуство в областта Айзу. Айзу хан е било могъщо и значимо феодално владение по време на периода Едо, разположено в най-западния регион на днешната префектура Фукушима. Отоме-рю (школата Отоме) се отнася до бойните изкуства, пазени в тайна и преподавани изключително на избрана група, обикновено елита или висшите самураи. Било е забранено участието в двубои с други школи или преподаването на техники на самураи от други кланове. Отоме-рю било ...

  Морихей Уешиба 1883 - 1969 Историята на джо в айкидо може да бъде проследена до Основателя на айкидо, Морихей Уешиба, който е известен със своето обширно обучение по бойни изкуства, включително изкуството на работа с джо. Произходът на джо в японските бойни изкуства може да бъде проследен назад до 17 век, когато Мусо Гоносуке, самурай бил победен в двубой от легендарния майстор на меча Миямото Мусаши, след което разработил нова форма на бойно изкуство, което се фокусирала върху използването на тояга, което той нарекъл Шиндо Мусо Рю Джоджуцу (Shindo Muso Ryu Jojutsu). Шиндо Мусо Рю  С течение на времето джо джуцу било включено и в други стилове на бойни изкуства, всеки със собствен набор от техники и методи на обучение. Шиндо мусо рю Джоджуцу остава най-известното, като се фокусира върху използването на джо срещу различни оръжия, включително меч.  Някои смятат, че Морихей Уешиба може да е имал известен контакт с Шиндо мусо рю, но няма категоричен запис на това. Всъщн...

  „Виждайки ме пред себе си, врагът атакува, но аз вече стоя зад него“.  Морихей Уешиба Един ден преди много години реших да проведа клас, фокусиран изцяло върху въртенето. Хората се движеха прекалено директно. И така, това е всичко, което направихме за час и половина – въртене около оста (тенкан). Точно в този ден се появи нов човек. Беше с гъста брада с дълга коса с добре занемарени дредове (прическа, при която косата е измита, но не сресана и усукана, докато е мокра, на стегнати плитки или кичури, висящи на всички страни) и облеклото му беше грубо. Имаше добро отношение и както е нашата политика за доджото, той беше настанен, с предупреждение да си намери „ги“ (облекло за тренировки – кимоно) възможно най-скоро. Упражнявахме се. Не го видях повече. Няколко години след това един чист и подреден, гладко избръснат господин с къса коса в костюм се появи и ме помоли преди часа. „Искам да ви благодаря“, той сияеше щастливо, „Вие ми спасихте живота“. „Аз ли? Как?"...