ИСТОРИЯТА НА АЙКИДО І ЧАСТ

"Изкуството на мира започва с теб ..."

Морихей Уешиба

Не можем да прочетем и разберем историята на айкидо без да проследим живота на Морихей Уешиба, човекът създал айкидо такова, каквото го познаваме днес, известен като Основателя или О сенсей (големият учител).

РАННИТЕ ГОДИНИ НА МОРИХЕЙ УЕШИБА

Основната роля във възпитанието и подкрепата на Морихей Уешиба в ранните години от живота му оказало влиянието на баща му Йороку Уешиба (1843-1920). Той бил богат земевладелец и дългогодишен член на настоятелството в Танабе, крайбрежен град в префектура Уакаяма. Когато Морихей се родил на 14 декември 1883 година, той вече бил на четиридесет години и имал три дъщери.

Крехкото здраве на Морихей предизвикало голяма загриженост у баща му. Той се стараел да укрепи здравето на единствения си син и наследник, като го насърчавал внимателно и постепенно да развива своето тяло. Като момче Морихей посещавал училището в местния храм, където получил основното си образование. Той показал талант по аритметика и смятане, благодарение на което го ангажирали да преподава на другите деца.

Морихей прекъснал средното училище след първата година  и през 1901 г., когато е на седемнадесет години, отишъл в Токио, за да работи в бизнеса, управляван от негови роднини – семейството на Йоичиро Инуе. Планът на Йороку бил да накара сина си да придобие необходимия опит, за да стане успешен търговец. Морихей обаче проявявал по-голям интерес към практикуването на Тенджин Шиньо-рю джу джцу, което тренирал късно вечер отколкото към изучаването на семейния бизнес. Малко се знае за най-ранното официално обучение по бойни изкуства на Морихей освен, че неговият учител бил Токусабуро Тозава (1848-1912), и че е учил по-малко от година преди да се разболее от бери-бери, което го принудило да се върне в Танабе.

След като се възстановил от болестта, Морихей започнал да тренира усилено за да укрепи слабото си тяло като правил упражнения за развиване на сила и тренировки за издръжливост.

Морихей Уешиба като млад

През 1903 г., когато събитията довели до започването на Руско-японската война Морихей, увлечен от общия патриотичен плам, се присъединил към 61-ви пехотен полк от Уакаяма като пехотинец. Малко след като постъпил в армията, неговите умения в бойните изкуства се проявили, особено при обучението с байонет (щик). През свободното си време, Морихей също започнал да практикува Ягю Шинган-рю под ръководството на  Масакацу Накай в Осака.

След освобождаването му от армията и завръщането му в Танабе през 1906 г., той продължил да изучава Ягю-рю, пътувайки до Осака с влак, за да се обучава.  Освен това той отделял много време за допълнително усъвършенстване на уменията си в бойни изкуства. Баща му искал да насочи енергията на сина си към бизнеса, но Морихей не показвал никакви признаци на желание да започне такава кариера. Вместо това създал местно доджо по джудо.

С финансовата помощ на баща му, инструктор на име Кийойчи Такаги от главната квартира на Кодокан джудо, бил изпратен да учи младите мъже в Танабе. Това не продължило повече от година, тъй като по това време Морихей проучвал възможността за преместване като заселник в слабо развития по онова време район Хокайдо.

Морихей Уешиба в Хокайд 1918 г.

ГОДИНИТЕ В  ХОКАЙДО

Морихей Уешиба направил кратко проучвателно пътуване до Хокайдо през 1910 г., след което през 1912 г. застанал начело на група от четири семейства от Танабе, които се заселили в северната част на Хокайдо където построили село Ширатаки.

Животът в този пуст район бил тежък, поради суровите зими на Хокайдо (един от най-северните райони в Япония). В по-голямата част от времето заселниците се занимавали със строителни дейности и отглеждане на първите култури. По-късно Морихей изпратил жена си и малката си дъщеря далеч от суровия климат и се посветил на задачата да изгради нов живот в това диво място.

Годините на Морихей в Хокайдо са от особено значение за по-късното възникване на айкидо, тъй като по това време той се срещнал и обучавал при ексцентричния, но изключително опитен учител по джу-джуцу Сокаку Такеда (1859 – 1943). Двамата се срещнали в град Енгару през февруари 1915 г. с посредничеството на местен журналист Котаро Йошида. Морихей изоставил за около месец живота в Ширатаки, за да участва в няколко семинара, водени от Такеда в Енгару, което се намирало на около един ден път с кон от дома му.

Сокаку Такеда

През този период Морихей бил погълнат от изучаването на изкуството на Сокаку Такеда  (Дайто-рю Джу джуцу) и скоро убедил учителя си да се премести в дома му в Ширатаки, за да го обучава лично. Изглежда, че Сокаку е получил големи суми пари за обучението на Морихей в техниките на Дайто-рю в този период. Парите, необходими за уроците на Сокаку, са били осигурени от бащата на Морихей и Зензо Инуе, богатия зет на Морихей. Баща му дори се преместил в Ширатаки, за да помага на сина си, но в крайна сметка се отказал от плана си да се установи в Хокайдо, като видял, че климатът и животът там са прекалено сурови.

https://www.youtube.com/watch?v=_4rTe93uij0

Морихей Уешиба среща Сокаку Такеда

По-късно Морихей се опитал да ограничи своето обучение при Такеда, поради търканията, които в крайна сметка се породили между него и Сокаку. Първата част от обучението на Морихей в Дайто-рю е била в периода между февруари 1915 г. и декември 1919 г. През този период името му се среща осем пъти (доста голям брой записи, в сравнение с другите водещи ученици на Сокаку) в официалните записи на школата. Морихей бил един от най-добрите ученици на Такеда и може би дори човекът, получил най-преките указания от него.

През декември 1919 г. Морихей получил телеграма с искане за незабавно връщане в родния си град Танабе, поради критичното състояние на баща си. Той бързо напуснал Ширатаки като оставил къщата и по-голямата част от имуществото си на Сокаку.

Във влака, минаващ през района на Кансай, Морихей започнал разговор с пътник, който споделил  възторжените си впечатления от религията Омото. Той говорил за прекрасните учения на тази секта, за чудодейните лекове и за нейния харизматичен водач Онисабуро Дегучи (1871 – 1948). Морихей решил да се отклони към Аябе, където прекарал няколко дни, за да се срещне с Онисабуро и да се помоли за възстановяването на своя баща. Там той бързо попаднал под влиянието на Онисабуро Дегучи. Тази среща оставила трайно впечатление у Морихей. Когато пристигнал в Танабе, баща му вече бил починал. Загубата на баща му го оставила в състояние на депресия и, опитвайки се да намери духовна посока и вътрешен мир, през пролетта на 1920 г. решил да се премести със семейството си в центъра на религията Омото.

Онисабуро Дегучи

ПРЕМЕСТВАНЕ В ЦЕНТЪРА НА ОМОТО В АЯБЕ

През първите две десетилетия на ХХ век, центърът на сектата Омото в Аябе близо до Киото, процъфтявал. Когато Морихей Уешиба го посетил за първи път, той бил на 36 години, а последователите на сектата  вече наброявали стотици хиляди.

Престоят на Морихей в Аябе като член на религията Омото продължил седем години. Под опеката на Онисабуро Дегучи, Морихей Уешиба се занимавал със земеделие и духовно обучение. Ентусиазираният и трудолюбив Уешиба бързо спечелил доверието на Онисабуро. Когато научил за бойните умения на Морихей, лидерът на Омото го насърчил да води тренировки по бойните изкуства на последователите на религията. Това довело до откриването на първото му доджо, „Уешиба джуку“, където той преподавал Дайто-рю джу джуцу. Репутацията на Уешиба непрекъснато нараствала и редиците практикуващи в доджото на Уешиба бързо се увеличавали, като в тях се включили и военноморски персонал от пристанищния град Майзуру.

През 1922 г. Сокаку пристигнал в Аябе със семейството си – очевидно неканен – като останал половин година в дома на Уешиба. Такеда преподавал на Морихей и членовете на сектата Омото, но скоро се оказал нежелан гост, а Онисабуро открито не одобрявал присъствието му. Този период на интензивно обучение от взискателния Такеда значително задълбочил разбирането на Уешиба за техниките на Дайто рю. В същото време в отношенията между тях се оформила голяма пропаст, която никога не била напълно преодоляна.

Преди да отпътува от Аябе, Сокаку връчил на Морихей удостоверение за учител (kyoju dairi), в което е посочено, че отсега нататък Морихей ще трябва да заплаща определена сума, на Такеда за всеки нов ученик, на който той преподава.

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО В МОНГОЛИЯ

Две години по-късно, през февруари 1924 г. Морихей трябвало да подложи бойните си умения на изпитание, по време на злополучното пътуване до Монголия в опита на Онисабуро да открие утопична колония, където го придружавал като негов бодигард. Те едва не се простили с живота си, въвлечени в политическите и военни борби в региона, като се озовали на губещата страна. Дегучи, Уешиба и останалите от тяхната група били хвърлени в затвора, като ги грозяла сигурна смърт.

Снимка на групата на Онисабуро Дегучи, арестувани в Монголия. Морихей Уешиба е трети отляво надясно

Само намесата на японския консул в Монголия спасила Онисабуро и неговата група. Те били депортирани и изпратени обратно в Япония под наблюдението на японската полиция.

След завръщането си от Монголия, Уешиба постепенно се отдалечил от Аябе, във връзка с новите ангажименти да преподава в Токио на редица видни личности, включително адмирал Исаму Такешита и бившия премиер Гомбей Ямамото.

След няколко посещения в Токио за провеждане на семинари, през 1927 г. той се установил със семейството си там. Това в никакъв случай не сложило край на връзката му с религията Омото или Онисабуро Дегучи.

ОСНОВАНЕТО НА БУДО СЕНЬОКАЙ

През 1932 г. заради уважението, което изпитвал към Морихей, Онисабуро организирал създаването на Будо Сеньокай под егидата на Омото. Първият председател на организацията бил Морихей Уешиба. Появили се много доджота в районите с голяма концентрация на последователи на Омото, а класове редовно се провеждали в Аябе, Камеока и малкия град Такеда в префектура Хего. Градът Такеда бил мястото на специално доджо, където тренирали много от най-добрите ученици. Преподаватели от Кобукан доджото на Уешиба в Токио, включително Нориаки Инуе (племенникът на Уешиба), Гозо Шиода и Ринджиро Ширата били изпращани редовно там, за да преподават.

Групова снимка, направена в Аябе през 1932 под знамето на Будо Сеньокай. Втори ред вляво застават: Морихей Уешиба, Сумико Дегучи, Онисабуро Дегучи. Седнал между Онисабуро и съпругата му Йоичиро Инуе, племенник на Уешиба.

Дейностите на Будо Сеньокай приключили при Втория инцидент с Омото, който се случил през декември 1935 г. Голяма част от имотите на Омото били унищожени, а религията репресирана от военното правителство. Онисабуро бил арестуван и осъден за нарушаване на мира и обида на негово величие. Уешиба бил принуден да се укрива и след това до края на войната не могъл открито да се свързва с религията. Действията на Уешиба за дистанциране от религията през този бурен период били критикувани от някои хора в сектата. Въпреки това, откритата подкрепа на религията Омото в този политически климат неизменно би унищожила всичко, за което той е работил.

Независимо от това, когато айкидо започнало да се преподава на широката публика през 50-те години, Уешиба поддържал чести и открити връзки с Омото и периодично е посещавал Аябе. 

Следва продължение ...