По Пътя

   „Човекът, който положи огромни усилия за успеха на баща ми след пристигането му в Токио, беше адмирал Исаму Такешита. Той винаги беше с баща ми. Без неговата подкрепа през предвоенния период, нямаше да има айкидо такова, каквото го познаваме днес!“ Кишомару Уешиба   Всички разкази за адмирал Исаму Такешита го описват като топъл, интелигентен и благороден човек. Всички разкази за адмирал Исаму Такешита го описват като топъл, интелигентен и благороден човек. КОЙ Е ИСАМУ ТАКЕШИТА Исаму Такешита е роден на 05.01.1870 г. Роден в самурайско семейство, той бил осиновен от семейство Такешита като малко момче. На 22 години, през 1892 г. постъпил в   Императорската японска военноморска академия и завършил трети   по успех в клас от осемдесет ученици. Тъй като владеел няколко чужди езици , през октомври 1902 г. , бил назначен за военно аташе в САЩ. В тази си роля Такешита бил активен участник в преговорите, с посредничеството на президента Теодор Рузвелт, които довели до договора,

Нориаки Инуе (1902 – 1994) също известен и като Йоичиро Инуе. През целия си живот Инуе използвал различни имена: Китамацумару (1902), Йойчиро (1909), Йошихару (1920), Сейшо (1940), Хокен (1948), Теруйоши (1971) и накрая Нориаки (1973). Книгите, публикувани за историята на айкидо, почти изцяло пренебрегват приноса на Инуе и пропускат споменаването на кръвната връзка, която съществува между семействата Уешиба и Инуе, но според някои източници Инуе се смята за съосновател на айкидо заедно с Уешиба, въпреки че това се оспорва от семейство Уешиба. Инуе е четвъртото дете на Зенсо Инуе, патриархът на богатото семейство Инуе от Танабе, и на Таме Уешиба, най-голямата сестра на Морихей. Голяма част от детството на Инуе е преминало заедно с Уешиба. Той е племенник на Морихей Уешиба и в продължение на няколко години бил отглеждан в семейството на Уешиба, първо в Танабе, а по-късно и в Ширатаки, Хокайдо. По-голямата част от тренировъчния опит на Инуе по бойни изкуства е натрупан под ръковод

  Терминът „учи деши“ -  ( 内 弟子 ) буквално означава „ вътрешен ученик“. Това няма нищо общо с разбирането на българите за „вътрешен човек“. Напротив, това е ученик, който понася най-много несгоди и изпитания по пътя към своето развитие. Учи деши е човек, който е решил да извърви по-строгия „Път“ на физическа, умствена, емоционална и духовна дисциплина за определен период от време. Това „чиракуване“ било предназначено да развие айкидо (и другите японски бойни изкуства) в дълбочина и да задълбочи разбирането на желаещите  за изкуството. Морихей Уешиба демонстрира техника с Нобуйоши Тамура сенсей. Вдясно се вижда Мицуги Саотоме сенсей Традицията повелявала, че ако искаш да стигнеш по-близо до уменията на своя сенсей, трябва да бъдеш по-дълго време с него. Това включвало да спиш в неговата къща – не означавало да спи със сенсей в една стая, а да бъде на разположение на своя сенсей 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Във времената когато хората в Япония разполагали със собствен имо