ВЕЛИКИТЕ МАЙСТОРИ - МУСО ГОНОСУКЕ И РАЖДАНЕТО НА ЯПОНСКОТО ДЖО

Вероятно всеки от вас е чувал за Миямото Мусаши – легендарният японски майстор на меча, живял през ХVІІ век,  който не е бил побеждаван никога в двубой. За широката публика той става известен с романа на Ейджи Йошикава „Мусаши“.

Малко известен факт е, че въпреки всичко той  е бил побеждаван.

Този разказ обаче не е за Миямото Мусаши, а за един достоен опонент, който се срещнал с него два пъти. Тези срещи променили живота му и поставили началото на ново бойно изкуство. Този човек се казва Мусо Гоносуке.

По онова време (ХVІ – ХVІІ век), двубоите са били нещо обичайно. Много майстори на меча са търсели всеки ден да премерят сили с някой, за когото се е говорило, че е добър, по-добър или най-добър. Това била обичайна практика, наречена „муша шугьо“ и много самураи, в стремежа да развият бойните си умения, често предприемали пътувания из Япония, търсейки да победят някой известен майстор.

Много често двубоите се провеждали с истински мечове и това завършвало с фатален край за единия от опонентите, което слагало край на неговия жизнен път и историите за него, но също така проверката на уменията на самураите се е извършвала и с бокен (дървен меч). Ударите с бокен не били по-малко фатални – често те завършвали със счупени ребра или пукната глава.

За съжаление в онези времена нямало интернет, нито „смарт“ телефони с камери и информацията за тези двубои се предавали от уста на уста, а някои, в които участвали  по-известни личности били записани в хроники, благодарение на което информацията за тях достига и до нас. Много често обаче тези хроники описвали срещите между майстори с голямо закъснение.

Един такъв случай е срещата на Миямото Мусаши с Мусо Гоносуке. Всъщност срещите били две, но нека да вървим по ред.

КОЙ Е МУСО ГОНОСУКЕ

Мусо Гоносуке Кацуйоши е роден в семейство на самураи и подобно на много други известни основатели на бойни изкуства се твърди, че родословното им потекло може да бъде проследено далеч в историята на първите самураи. Според някои източници оригиналното фамилно име на Гонносукес е Хирано, а в ранните си дни е използвал името на Гонбей (честа практика по онова време е било хората да се наричат с имена, които да ги вдъхновяват, различни от истинските им имена).

За разлика от Миямото Мусаши, Гоносуке не е бил ронин (самурай без господар), какъвто се твърди, че се е превърнал Мусаши след битката при Секигахара.

В хрониките на Шинто Мусо Рю (школата, която създал по-късно Мусо Гоносуке) се съхраняват официални писмени документи, наследство на училището, в които се описват школите и учителите при които той се е обучавал. Сред тях са школите Касуми Шинто Рю Кенджуцу, Теншин Шоден Катори Шинто Рю, а също така има данни, че се е обучавал в Кашима Шинто Рю и Кашима Шинден Джикишинкаге Рю.

В допълнение към изучаването на работата с меч (кен), ​​Гоносуке имал познания в използването на „бо“ (тояга с дължина около 1.80 м), „нагината“ (японско хладно оръжие с дълга ръкохватка (около 2 м) с овално сечение и извито едностранно острие (около 30 см), „яри“ (копие) и различни други оръжия. Гоносуке получил свидетелство за преподаване (менкьо) от Катори Шинто Рю с право да обучава и развива в изкуството.

Според друг източник, той бил един от най-добрите майстори на меча и е бил седмият директор на Катори Шинто Рю.

Някъде в периода след като завършил обучението си в Катори Шинто Рю, Гоносуке започнал своите странствания по пътищата на Япония, пътувайки с няколко последователи като скитащ майстор на меча, винаги търсещ противник, с който да премери сили в двубой, като в същото време обучавал малцина избрани хора в своите умения. Твърди се, че той победил много от най-добрите воини на Япония и останал непобеден, до момента докато не срещнал Миямото Мусаши.

ПЪРВИЯТ ДВУБОЙ

Подробностите за това кога и какво точно се е случило в двубоя между двамата майстори се появяват доста след срещата, което дава основания за разлики и разминавания в информацията. Най-ранният известен източник на първия двубой са хрониките „Kaijo Monogatari“. Тя е написана през ХVІІ век, но точната година е дискусионна.

Използваните оръжия по време на двубоя също са различни в различните източници. Според някои, Гоносуке използвал дълга тояга „бо“ подсилена с метални пръстени. Други версии твърдят, че той е използвал изключително дълъг дървен меч, който е бил по-дълъг от средната дължина на японски меч – над четири „шаку“  (стара японска мярка за дължина равна приблизително на 30.3 см.), вместо нормалната дължина на „бокуто“ (дървен меч, още известен като бокен) около 2,45 шаку. По онова време дължината на мечовете, както и на бокена варирала според височината на самурая. Много от майсторите на меча вярвали, че ако използват по-дълъг меч, ще могат да достигнат противника си по-рано.

Изборът на оръжие от Мусаши също е различен според различните източници. Според една от версиите той бил въоръжен с недовършено „бокуто“, което той все още издялквал, докато дуелът започнал. Според друга версия когато бил предизвикан на двубой Мусаши се занимавал с издялкването на лък от върбова клонка.

Други източници описват, че Мусаши използвал двата меча (запазена марка на неговата школа Ни Тен Ичи Рю), блокирал нападението на Гоносуке с Х образния блок (джуджи доме) Гоносуке се видял в чудо, тъй като по никой начин не можел да измъкне оръжието си от стоманената хватка на мечовете и бил принудил да признае поражението си.

В летописите на школата  Ни Тен, (официалният източник на информация за Миямото Мусаши), който е съставен от последователите на Мусаши години след смъртта му, описва първия двубой по следния начин:

"Докато Мусаши бил в Едо, дошъл човек на име Мусо Гоносуке, който търсел двубой с него. Гоносуке бил въоръжен с „бокуто" (дървен меч). В този момент Мусаши държал върбов лък в ръцете си, но той веднага взел пръчка, за да се изправи срещу Гоносуке. Без дори да се поклони Гоносуке нападнал. Мусаши го свалил с един удар. Притиснат от обстоятелствата, Гоносуке се отказал“.

Ето още един разказ за двубоя:

... „Гоносуке беше заобиколен от около шестима последователи (деши), които го придружаваха по времето на пътуването му до Кюшу. Той се похвали на Мусаши, че нямал равен на себе си“. По време на пътуванията си той очевидно се е сблъсквал с бащата на Мусаши, Шинмен Мунисай, майстор на джуте.

"Виждал съм техниките на баща ти, но не съм виждал твоите", каза той, посочвайки Мусаши.

Миямото Мусаши беше ядосан. Той беше в средата на издялкването на върбово клонче и отговори: „Ако сте видели техниките на баща ми, аз не съм по-различен“.

Гоносуке продължил да го дразни, като му предложил Мусаши да покаже бойните си умения пред учениците на Гоносуке.

"Моят „хейхо“ (метод) не е за показване", отсече Мусаши. "Без значение как ме нападате, ще ви спра. Това е всичко, което трябва да се знае за моят метод. Правете каквото щете, с всякаква техника."

Гоносуке извади дървения си меч дълъг четири шаку от брокатен калъф. Той атакува Мусаши без никакви формалности. Мусаши се изправи на крака. С много малко усилие, той избута Гоносуке обратно през стаята с татами с върбовата клонка, която дялаше и беше в ръцете му и го притисна към стената, като му нанесе лек удар между веждите“.

Според някои източници Мусо Гоносуке успял да докосне връхната дреха на Мусаши (хаори) при един от ударите и извикал: „Ударих те! Ударих те! ” Но Мусаши казал: „Не! Това не може да се нарече удар. Каква полза би имало от подобен удар? Нека ти покажа каква е истински удар". Лицето на Гоносуке почервеняло от яд и се съсредоточил да търси пролука в защитата на Мусаши, но  не успял да намери такава. Вместо това изведнъж се озовал паднал назад по гръб. Мусаши притиснал Гоносуке в ъгъла на стаята и му нанесъл бърз удар по челото, което веднага се подуло и  станало червено. Гоносуке признал поражението си, съжалявайки за глупостта си и поискал да стане ученик (деши) на Мусаши.

Във всички варианти на разказа за този двубой обаче, Гоносуке бил победен с относителна лекота. Той бил разочарован от това внезапно поражение. Победеният и с накърнено его Гоносуке се оттеглил в шинтоистки храм, за да обмисли своето поражение.

ОТТЕГЛЯНЕ В ХРАМА

След злополучния двубой с Мусаши, на Гоносуке му било трудно да преживее срама от загубата въпреки, че Мусаши го оставил жив (според някои източници Мусаши видял потенциала на Гоносуке и вероятно това било причината да не го убие).

Гоносуке се оттеглил в шинтоистки храм в планината Хоман в провинция Чикузен (днешната префектура Фукуока), където всеки ден практикувал усъвършенстване на работата с меч, медитирал и изпълнявал шинтоистки ритуали за пречистване на духа  и тялото в продължение на 37 дни.

Според някои източници Гоносуке прекарал няколко години в странстване, изучавайки други бойни изкуства в различни доджо, преди да се осамоти в шинтоисткия храм.

След една от изтощителните си тренировки, той паднал на земята от умора и имал видение на божествено същество, което му се явило като дете и му казало: „Познавай слабите точки на противника си с помощта на кръглата тояга“ (maruki wo motte, suigetsu wo shire 丸 木 を 以 っ っ、 水月 を 知 れ).

Още на другия ден той тръгнал да търси бял дъб и когато го открил, отсякъл един клон и си направил от него тояга с дължина четири шаку, два сун и едно бу (приблизително 128 см.) Тя била по-дълга от стандартния „тачи“ (дълъг меч) от този период, който бил три шаку, два сун и едно бу, но по-къса от дългото шест стъпки „бо“. Новото оръжие нарекъл джо.

Опирайки се на своя голям опит с оръжия, Гоносуке създал серия от техники с джо съобразени с по-малката дължина на оръжието. В набора от техники на новото оръжие влезли техники на удари като с меч, помитания като с нагината, мушкане като с копие. За разлика от захвата при меча, който не се променял, при джо захватът можел да се сменя, както и да бъдат използвани и двата края, което позволявало дистанцията до противника (ма-ай) да варира в големи граници. Гоносуке създал нова система от атеми, (удари в жизнено важни точки на тялото), а също така разработил техника за справяне с X-блок (джуджи доме) често използван от Мусаши. Новото изкуство станало известно като Джо джуцу.

След около две години тренировки Гоносуке сметнал, че е овладял до съвършенство новото изкуство и вече е готов за истински двубой.

Мълвата за новото непобедимо оръжие бързо се разпространила. Естествено, стигнала и до ушите на Мусаши и само след няколко месеца двамата герои отново се изправили един срещу друг.

ВТОРИЯ ДВУБОЙ

Възползвайки се от предимствата на по-късата тояга в ръцете на опитен майстор, Гоносуке успял да победи Мусаши във втори дуел. Срещата-реванш протекла доста по-различно от първата. Колкото и да се стараел, Мусаши все не успявал да преодолее защитата на Гоносуке.

„Виж това, Миямото!” – извикал Мусо и отново нанесъл удар към главата му, който Мусаши отново спрял с блок с два кръстосани меча (джуджи доме). Този път обаче, благодарение на по-късата тояга, Гоносуке успял да нанесе удар в слънчевия сплит с другия край на тоягата. Великият Мусаши бил победен за пръв и последен път в живота си.

Така се родила новата школа.

Има само един известен източник, споменаващ втория двубой между двамата големи майстори. Това е свитък, който е запазен в храм в Цукуба, префектурата Ибараки.

Има много дискусии относно това дали се е състоял този двубой или не. Основаната от Мусо Гоносуке школа за работа с джо поддържа версията, че Гоносуке въоръжен с джо, е победил Мусаши при втората им среща. Вън училищата за работа с джо, твърдението, че Мусаши някога е бил победен от Гоносуке, се отрича, особено от училищата за работа с мечове, които поддържат Мусаши. Според тях Мусаши никога не е побеждаван в двубой.

СЪЗДАВАНЕТО НА ШИНТО МУСО РЮ

Историята продължава и след втория двубой. Според някои Гоносуке прекарал още няколко години странствайки из Япония, демонстрирайки предимствата на новото оръжие, част от времето  (според някои източници дори с новия си приятел Мусаши).

Коренно променен от срещите си с Мусаши и от божественото преживяване в планината Хоман, Мусо Гоносуке, създал ново бойно изкуство, което издигнало скромната дървена тояга до едно от забележителните оръжия на воините в Япония. Той създал също така система от пет тайни метода (hiden gyo-i), които включвали всички техники на новия му стил с джо.

Гоносуке се установил в префектура Фукуока, след като бил помолен от клана Курода да преподава своите техники на избрана група техни воини. След смъртта на Гоносуке неговото изкуство станало строго пазена тайна (oteme-waza) на клана Курода. Разрешение да се преподава джо джуцу вън феодалната територия на клана Курода е дадено на майсторите от школата едва след 1872 г (това не е било необичайна практика за периода Едо).

С напредването на годините оригиналният набор от техники с джо от времето на двубоя му с Мусаши  бил разширен с нови техники и станал известен като Шинто Мусо Рю (понякога познато като Шиндо Мусо Рю), което в превод означава „Небесният път на Мусо“.
https://www.youtube.com/watch?v=LeAAMuvV7qU
Още от времето на първото джо, най-добрите образци се изработват от японски бял дъб, който е изключително здраво дърво. То не се суши в пещ, а се оставя да изсъхне по естествен път, тъй като изсушаването в пещ отнема много от естественото му съдържание на вода, в резултат на което дървото олеква и става чупливо.

Джо има диаметър от 8 „бу“ (2.42 cm), и дължина от 4 „шаку“ 2 „сун“ и 1 „бу“ (127.6 cm). Най-често техниките с джо са насочени към лицето, китките или слънчевия сплит на противника.

Твърди се, че съкровеното виждане на Мусо за бойните умения с джо се градяло на представата за „суйгецу“. Това е принцип на сливане с енергията на опонента – точно както отражението на луната следва движението на вълните във водата.

Повече за „суйгецу“ откриваме в думите на Морихей Уешиба:

„Обгърни нападателя си с твоя дух и ще можеш да предвиждаш всичките му действия, като ще бъдеш способен да го водиш накъдето пожелаеш. Оставяйки се открит ти го принуждаваш да атакува.

Когато си приел 99 % от атаката и вече си пресякъл границата между живота и смъртта – само тогава можеш ясно да видиш посоката си на действие. Това е начинът, по който трябва да се тренира. По този начин в миналото са могли да постигнат виждане за военната стратегия, дори тренирайки на едно единствено татами. Това е принципът суйгецу.”

През 1940 г. изкуството е преименувано от джо джуцу на джодо в съответствие с тенденцията на времето.

Можете ли да си представите какво би се случило ако при първия двубой Миямото Мусаши беше убил Мусо Гоносуке, какъвто често е бил изходът от двубоите по това време?

Или пък ако Мусо Гоносуке беше убил Миямото Мусаши по време на втория им двубой?

Вероятно днес светът щеше да е доста по-различен?

Нямаше да ги има милионите последователи на едни от най-известните школи: Ни Тен Ичи Рю и Шинто Мусо Рю, както нямаше да я има и книгата „Ръкописът на петте пръстена“ на Миямото Мусаши.

Има друга сила, която движи действията на великите майстори и да отнемеш живота на твоя противник не е най-важната цел, към която са се стремили.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Muso Gonosuke https://en.wikipedia.org/wiki/Mus%C5%8D_Gonnosuke
Jodo – History http://www.ekf-eu.com/index.php?page=jodo&content=history
Histiry of Shinto Muso ryu https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Shint%C5%8D_Mus%C5%8D-ry%C5%AB
Muso Gonnosuke and the Shinto Muso-ryu Jo  https://www.koryubooks.com/library/wmuromoto1.html
Истрия Синто рю Дзедо http://www.aikidoseiki.com/historyJodo/
Miyamoto Musahi The reconstruction of a swordsman's life http://www.miyamotomusashi.eu/bouts/muso-gonnosuke.html
Muso Gonosuke https://en.wikipedia.org/wiki/Mus%C5%8D_Gonnosuke