По Пътя

  Повечето инструктори по бойни изкуства спряха да се развиват преди години! Нещо дълбоко не е наред в бойните изкуства, когато човекът, стоящ начело на класа, е престанал да бъде ученик. Твърде много инструктори достигат черен колан, печелят титла, придобиват малко авторитет и след това тихо започват да западат. Не винаги по ранг, не винаги по репутация, а по растеж. Седмиците им стават предсказуеми. Пристигат на тренировка, покланят се, преподават техники, които са преподавали стотици пъти преди това, коригират няколко стойки, правят загрявката, покланят се и се прибират. Повтарят го отново на следващата тренировка. Повторете го отново следващата година. Те все още са тук, но вече не напредват. Трагедията е, че много ученици не могат да го видят в началото. Рангът може да скрие застой. Титлите могат да прикрият упадък. Черен колан, старша степен или стена, пълна със сертификати, могат да създадат илюзията за майсторство. Но времето в клас не е същото като развитие. Преседяването ...

  „Както желязото се остри с желязо – така човек остри другия“ (Притчи 27:17) В древността повечето железни предмети не са били чисти – имали са примеси. Освен желязо, обикновено са съдържали други примеси като никел, мед или въглерод. За да се наточи един железен инструмент (меч, нож или рало), е било необходимо той да се трие в друг предмет със същата или по-голяма твърдост – често друго парче желязо. След това повърхността се полирала, за да се изглади. По този начин както остриетата, така и инструментите са ставали по-остри и ефективни. Процесът на взаимно усъвършенстване Острието не се заточва сам о в празното пространство, нито се усъвършенства от въздуха. То среща друга повърхност, понася триене, хвърчат искри, има съпротивление — и така се остри. Същото важи в пълна сила и за човешкия характер. Човек не може да се развие напълно сам. Ние се нуждаем от другия, за да „отстраним“ грубите страни от нашия характер, слаб...