ЖЕЛЯЗОТО СЕ ОСТРИ С ЖЕЛЯЗО

 

„Както желязото се остри с желязо – така човек остри другия“ (Притчи 27:17)

В древността повечето железни предмети не са били чисти – имали са примеси. Освен желязо, обикновено са съдържали други примеси като никел, мед или въглерод. За да се наточи един железен инструмент (меч, нож или рало), е било необходимо той да се трие в друг предмет със същата или по-голяма твърдост – често друго парче желязо. След това повърхността се полирала, за да се изглади. По този начин както остриетата, така и инструментите са ставали по-остри и ефективни.

Процесът на взаимно усъвършенстване

Острието не се заточва само в празното пространство, нито се усъвършенства от въздуха. То среща друга повърхност, понася триене, хвърчат искри, има съпротивление — и така се остри.

Същото важи в пълна сила и за човешкия характер. Човек не може да се развие напълно сам. Ние се нуждаем от другия, за да „отстраним“ грубите страни от нашия характер, слабостите, егоизма и невежеството си. А доджото, когато следва истинските традиции, е точното място, където това триене между хората не руши, а гради.

В тренировките, когато тренираме с друг сериозен човек, ние изковаваме и наточваме нашия дух. Това може да бъде сенпай или някой друг в доджото, който също иска да стане „по-остър“. Останалото е губене на време и пространство в доджото.

Заточването не е нежен процес. То включва триене, искри и напрежение.

Трият се характерите на двама души един в друг, прехвърчат искри, но умните хора намират начин как да продължат заедно след това – по-остри, по-уверени и по-добри.

Честната и открита комуникация: Взаимоотношенията никога не трябва да бъдат еднопосочна улица. И двете парчета желязо трябва да работят заедно, за да постигнат желаното намерение.

Когато общуваме с хора, които са ни равни или по-добри по дух или знания, техните аргументи ни принуждават да размисляме по-дълбоко и да изчистваме собствените си недостатъци и слаби места.

Самозаблудите – много често се опитваме да заблудим себе си, като си казваме: Аз правя всичко необходимо, давам най-доброто от себе си. Аз съм прав, в начина си на мислете и действие, а другите – НЕ!

Но само човек, който е встрани от нас може да ни види и когато сърцето му е чисто и помислите му са истински, той може да сподели с другия, какво още може да направи, за да стане по-добър, по-остър, ако иска.

Никой не може да ви накара да се промените и да стенете по-добри, ако не искате, но истинския приятел, може да ви го каже, единствено от грижа за вас, рискувайки да не го разберете и да му се разсърдите. Мисля, че трябва да оцените това и да се вслушате в думите му или да продължите да тънете в заблуда.

Истинската отговорност изисква човекът, който иска да се промени, да е готов да позволи на другия да му покаже слабото място, което е видял в него, да приеме това, което са му посочили, и след това да направи нещо, за да го промени.

Този процес не е просто посочване на слабости у другия. Това „заточване“ трябва да дойде от сърцето с желание да се помогне на другия човек. И двете страни трябва да искат най-доброто една за друга, но за да успее това има една допълнителна съставка. Думите, които казвате, съветите, които давате трябва да бъдат с любов. Никой не обича да му се карат или да го критикуват.

Ако желязото се трие в дърво, то няма да се наостри, а само ще повреди дървото.

За да се „наострим“ (да станем по-умни, по-добри, по-силни), трябва да се трием в хора, по-твърди от нас, които притежават качествата, към които се стремим.

Социално огледало: Нашите партньори ни служат за огледало. Чрез тяхната реакция към нас, ние разбираме кои сме и къде грешим. А огледалото никога не е удобно. То не ласкае, то отразява. Единственото огледало, което те ласкае, това е вълшебното огледало.

Подкрепа и отговорност: Приятелството в „библейския смисъл“ не е само забавление, а взаимна отговорност за духовния и морален растеж на другия.

Накратко: За да израснем, ни трябва друг, нужна ни е общност.

Трябва да ценим хората, които ни предизвикват и ни карат да мислим и действаме, дори когато процесът е труден или болезнен, защото именно те ни правят „остри“ и подготвени за живота. Когато нашият партньор ни направи забележка добронамерено, той ни спасява от нещо далеч по-опасно от накърненото его:  от самозаблудата.

Растежът като предизвикателство.

В бизнеса често се казва, че „ако си най-умният човек в стаята, значи си в грешната стая“. Истинският човек не търси хора, които само кимат с глава (Yes-men), а такива, които го предизвикват.

Лидерът, който позволява на екипа си да го „остри“, всъщност подобрява своите решения. Критиката от компетентни колеги е триенето, което премахва „ръждата“ на лошите идеи.

Взаимовръзка в двете посоки: Не само сенпай (старшия ученик) остри кохай по-младия ученик). Често младите кадри - кохай (с тяхната енергия и нови идеи) „заточват“ опита на старите в групата – сенпай, като не им позволяват да станат инертни.

За да бъдеш наострен, трябва да признаеш, че си „тъп“ – не глупав в определени области, а човек, който има нужда да бъде заострен!

За да станем по-добро доджо се изисква егото да бъде оставено на заден план в името на общата цел.

Коя е общата цел?

Имаме ли обща цел?

Партньорът ни често вижда онези части от нашия характер, които ние крием от света (гняв, нетърпение, егоизъм, леност, безразличие, непукизъм и др.).

Когато той ни посочи тези черти, това е „търкането“, което ни помага да станем по-остри, търпеливи и добри.

В една здрава връзка конфликтът не е знак за край, а инструмент за напасване. Вместо да се разрушават, двете „железа“ се напасват, докато станат перфектен екип.

Когато виждаме дисциплината или добротата на приятел, ние се чувстваме предизвикани да развием същите качества. Това е „благородното състезание“, което ще ни отведе до нови върхове.

Резултатът: Така както тъпото желязо става полезен инструмент след триенето с друго желязо, така и човек при триенето с други хора, става по-добър, по-мъдър и по-ефективен, общувайки (триейки се) в по-умни от него, можещи и знаещи хора.

Повода да напиша тази публикация, беше материал написан от приятел, който ме размисли и ме накара да потърся материали, да ги събера в кратък разказ и да ги споделя с вас.

Работата върху усъвършенстването няма край! 

Благодаря за отделеното време, да прочетете тази статия.

Ако ви е харесала, споделете я с други хора, за да достигне познанието до повече хора.

Благодаря ви!