ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА РАБОТАТА С ДЖО В АЙКИДО

 

Морихей Уешиба 1883 - 1969

Историята на джо в айкидо може да бъде проследена до Основателя на айкидо, Морихей Уешиба, който е известен със своето обширно обучение по бойни изкуства, включително изкуството на работа с джо.

Произходът на джо в японските бойни изкуства може да бъде проследен назад до 17 век, когато Мусо Гоносуке, самурай бил победен в двубой от легендарния майстор на меча Миямото Мусаши, след което разработил нова форма на бойно изкуство, което се фокусирала върху използването на тояга, което той нарекъл Шиндо Мусо Рю Джоджуцу (Shindo Muso Ryu Jojutsu).

Шиндо Мусо Рю 

С течение на времето джо джуцу било включено и в други стилове на бойни изкуства, всеки със собствен набор от техники и методи на обучение. Шиндо мусо рю Джоджуцу остава най-известното, като се фокусира върху използването на джо срещу различни оръжия, включително меч. 

Някои смятат, че Морихей Уешиба може да е имал известен контакт с Шиндо мусо рю, но няма категоричен запис на това. Всъщност повечето доказателства сочат, че джо в айкидо произхожда от джу кен джуцу, когато Морихей Уешиба служил в армията.

Джу кен джуцу е японско бойно изкуство, което се фокусира върху битка с щикове. Разработено е по време на периода Мейджи (1868 – 1912 г).и е използвано до голяма степен от японската армия. Смята се, че джу кен джуцу произхожда от со джуцу, което е японско бойно изкуство за битка с яри (японско копие).

Морихей Уешиба демонстрира джу кен джуцу 

В книгата си „Животът в айкидо: Биографията на основателя Морихей Уешиба“, Кишомару Уешиба, негов син и  втори Дошу (Пазител на Пътя), споменава накратко, че баща му е практикувал Ходзоин Рю Соджуцу. Ходзоин Рю Соджуцу е школа за техники с копия, основана от Какузенбо Ин'ей, будистки монах от Кофуку-джи (храм Кофуку) в Нара. В нея се използва специално копие, наречено джумонджи-яри, което има кръстообразен връх, за който се твърди, че е замислен от Ин'ей, когато е видял отражението на луната в езеро. Уникалният дизайн прави копието особено ефективно в бой.

В книгата обаче не са предоставени подробности за времето, хората или мястото. Някои мнения предполагат, че Уешиба може да е бил под влияние на Ходзоин Рю, докато е пребивавал в централата на Омото-кьо в Аябе, но отново няма солидни доказателства в подкрепа на това твърдение.

Ходзоин Рю Соджуцу

Независимо от произхода, Морихей Уешиба по-късно развил свой собствен уникален подход към джо, включвайки елементи от собствените си айкидо техники и принципи. Той вярвал, че използването на джо е продължение на тялото. Уешиба наблягал на плавността на движението, сливането с енергията на противника и пренасочването на тази енергия за желания резултат.

По време на по-късния етап от живота на Морихей Уешиба в Иуама, той продължил да развива и усъвършенства своя подход към използването на джо в айкидо. С подновения си фокус върху духовните и философски аспекти на айкидо, той виждал джо като нещо повече от оръжие, като средство за въплъщение на духовни идеали във физическа форма. Той вярвал, че джо представлява връзка между тялото на практикуващия и Вселената.

Неговите джо учения през това време наблягали на развитието на по-дълбоко усещане за фокус и по-добро приспособяване към естествените ритми на Вселената.

Използването на джо в айкидо продължило да се развива след смъртта на Морихей Уешиба през 1969 г., чрез неговите ученици, които развили свои собствени подходи и техники. Днес джо остава важна част от обучението по айкидо.

Цялата публикация можете да прочетете тук:

https://aikidodiscovery.net/jo-in-aikido/