ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА
Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и
умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един
стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по пътя на живота –
казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка –
отвърнал мъдрецът.- Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се
изправиш пред три врати. Прочети онова, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш
неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе
ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш.
Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта
си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Стария мъдрец изчезнал, а принцът поел
по Пътя на живота.
Скоро се отзовал пред голяма врата на която пишело: “ПРОМЕНИ СВЕТА”
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи от Пътя?
- Научих се - отвърнал принцът – да разграничавам
онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да различавам това, което
зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за
да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се
изплъзват от властта ти.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: “ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
И той въставал срещу онова, което не го
удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да
промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му
битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се
съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и
го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са
причината, нито изворът на радостите и скърбите ми, на моето удовлетворение или
разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят.
Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право - съгласил се мъдрецът. - С това, което
събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди
признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също
така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото
чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш
нужда за да извървиш Пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: “ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно
да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което
не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но
срещнал и съпротива, претърпял и поражения. Когато отново срещнал мъдреца,
трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих,- отвърнал принцът, - че у нас има неща,
които можем да променим, но също и такива, които оказват съпротива и които така
и не успяваме да пречупим.
- Добре - казал старият мъдрец.
- Да - продължил принцът, - но започвам да се уморявам
от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край?
Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да се
откажа, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел - му казал мъдрецът.
- Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: “ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен -
казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с
които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни,
страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги
познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се
сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния
въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че да мразиш или да
отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия
себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм - напълно и безусловно.
- Добре - казал мъдрецът. - Усвоил си Първата мъдрост.
Сега можеш отново да преминеш през третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: ”ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Когато пак срещнал мъдреца, последният го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в
съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да
се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и
безусловно.
- Добре - казал мъдрецът. - Това е Втората мъдрост.
Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна
на първата врата. Там пишело:
“ПРИЕМИ СВЕТА”
Той се огледал и видял около себе си света, който
по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата
на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същия свят…Светът
ли се бил променил или неговия поглед?
- Какво научи по Пътя? - попитал го мъдрецът при
следващата им среща.
- Научих - отвърнал принцът, - че светът е огледало на
душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него.
Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й
изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той
просто е тук, съществува - и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата,
която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам - напълно и
безусловно.
- Това е Третата мъдрост - казал старият мъдрец.- Ето,
че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство на безметежно спокойствие, ведрост и пълнота
завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишина.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг
– рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на
Тишината.
- И старецът изчезнал!
Коментари
Публикуване на коментар