АНГЕЛЪТ ПАЗИТЕЛ НА МОРИХЕЙ УЕШИБА

ноември 30, 2020

„Човекът, който положи огромни усилия за успеха на баща ми след пристигането му в Токио, беше адмирал Исаму Такешита. Той винаги беше с баща ми. Без неговата подкрепа през предвоенния период, нямаше да има айкидо такова, каквото го познаваме днес!“

Кишомару Уешиба

Всички разкази за адмирал Исаму Такешита го описват като топъл, интелигентен и благороден човек.

КОЙ Е ИСАМУ ТАКЕШИТА

Исаму Такешита е роден на 05.01.1870 г. Роден в самурайско семейство, той бил осиновен от семейство Такешита като малко момче. На 22 години, през 1892 г. постъпил в Императорската японска военноморска академия и завършил трети по успех в клас от осемдесет ученици.

Тъй като владеел няколко чужди езици, през октомври 1902 г., бил назначен за военно аташе в САЩ. В тази си роля Такешита бил активен участник в преговорите, с посредничеството на президента Теодор Рузвелт, които довели до договора, слагащ край на Руско-японската война, за която президента Рузвелт бил удостоен с Нобелова награда за мир през 1906 г.

През 1904 г. Такешита представил лично майсторът по джудо Йошиаки Ямашита на Рузвелт. Въодушевен от японските бойни изкуства, Рузвелт взимал известно време уроци по джудо от Ямашита. В последствие за кратко бил назначен да преподава джудо във Военноморската академия на САЩ. Йошиаки Ямашита бил първият човек, получил степента 10-ти дан в Кодокан джудо, посмъртно.

Такешита бил член на японската дипломатическа мисия в Съединените щати през 1917 г., Парижката мирна конференция от 1919 г. и Обществото на народите (League of Nations международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война). На тези позиции той изиграл водеща роля в получаването на бивши германски владения в централната и западната част на Тихия океан. За тези усилия той бил награден с Орден на изгряващото слънце (І-ва степен). Такешита се завърнал в Япония, за да приеме поста на главнокомандващ флота на 1 декември 1922 г., длъжност, която той заемал до януари 1924 г. През ноември 1929 г. той се пенсионирал.

Такешита бил член на вътрешния кръг на император Хирохито Хирохито (1901 – 1989), който бил император на Япония от 1926 до 1989 година, генералисимус на японските войски и британски почетен генерал. Името Хирохито обозначава буквално „изобилна доброжелателност“. Неговото управление е най-дълго в историята на Япония.

Покровител на японските бойни изкуства, Такешита бил Президент на японската федерация по сумо, близък приятел с основателя на джудо Джигоро Кано и полиглот.

СРЕЩАТА С УЕШИБА И ПОМОЩТА НА ТАКЕШИТА

За първи път Исаму Такешита чул за Морихей Уешиба от своя съученик в Императорската военноморска академия адмирал Сейкьо Асано, който изучавал дайто-рю айки джу джуцу (предшественика на айкидо) при Уешиба в Аябе. През 1925 г. Такешита отишъл в Аябе, за да се срещне с Уешиба. След срещата с Уешиба, Такешита си тръгнал напълно убеден, че Морихей Уешиба е изключителен майстор по бойни изкуства. Той бил толкова впечатлен, че след завръщането му в Токио представил блестяща препоръка на Уешиба пред пенсионирания адмирал Гомбей Ямамото - двукратен бивш премиер на Япония, което довело до организирането на демонстрация пред избрана публика в резиденцията на Такешита. Престоят на Уешиба обаче бил прекъснат от болест и той трябвало да се върне в родния си град Танабе.

През февруари 1927 г. Такешита отново поканил Уешиба в Токио и този път Уешиба се установил да живее там. Такешита бил човекът спомогнал за въвеждането на Уешиба във вътрешните кръгове на военния елит на Япония. Влиянието му било толкова голямо, че много военни офицери, държавни служители и представители на висшата класа започнали да тренират при Уешиба.

Такешита бил не само почитател, но и пламенен практикуващ айкидо, въпреки възрастта си (той бил почти на 50). Той изписал много тетрадки с описания на техниките на Уешиба. Тези описания дали представа за развитието на айкидо.

След преместването си в Токио през 1927 г., Морихей преподавал в няколко временни места, които били пригодени за тренировки, подпомаган от своя племенник Йойчиро Иноуе. Репутацията на Морихей се разпространявала от уста на уста до такава степен, че скоро желаещите да учат при Уешиба били много повече от местата в залите. Това наложило намирането на постоянно решение на проблема.

Официалната церемония по откриването на новото доджо се състояла през април 1931 г. На нея присъствали много официални гости, включително няколко високопоставени офицери от армията и флота. Уникална групова снимка е запазила присъстващите на откриването.

Сред ВИП гостите присъствали на откриването били адмирал Исаму Такешита, генерал Макото Миура, контраадмирал Сейкио Асано, адмирал Санкичи Такахаши, д-р Кенцо Футаки, Харуносуке Еномото и пенсионираният главнокомандващ Косабуро Геджо. Някои от учениците на Морихей, които присъствали били: Йоичиро Инуе, Хисама Камада, Минору Мочизуки и Хаджиме Иуата. Съпругата на Морихей – Хацу и синът му Кишомару също били на откриването.

Откриване на Кобукан доджо (април 1931 г.). Вляво на първия ред: Хацу Уешиба (жената на Морихей) и Кишомару Уешиба. Седнали в центъра: Морихей Уешиба, адмирал Асано Сейкьо, адмирал Исаму Такешита, генерал Макото Миура,

Новото доджо представлявало дървена постройка от около 120 квадратни метра (80 татами). То било наречено „Кобукан“ – зала на Императорския воин. Поради интензивния темп и строгостта на учебните часове, както и наличието на много напреднали практикуващи от други бойни изкуства, доджото бързо станало известно като „Адското доджо“. Изкуството, преподавано от Уешиба, което първоначално се наричало айки-джу джуцу, било променено на айки-бу джуцу, а в последствие на айки-будо.

През 1935 г. по време на първата демонстрация организирана от Обществото за популяризиране на японските класически бойни изкуства (Nihon Kobudo Shinkokai), Такешита изнесъл лекция и направил демонстрация като представител на Кобукан доджо. В демонстрацията взели участие представители от тридесет и осем различни школи по бойни изкуства.

В края на лятото на 1935 г. Такешита направил публични демонстрации на айкидо в Сиатъл и Вашингтон по време на официална визита в САЩ. Това било първото представяне на айкидо в Съединените щати.

Исаму Такешита получава ключовете на Сан Франциско през 1935 г.

СЪЗДАВЕНОТО НА ФОНДАЦИЯ КОБУКАЙ

През 1939 г. няколко от ключовите поддръжници на Морихей, сред които и Исаму Такешита започнали стъпки за официалното регистриране на юридическо лице с нестопанска цел. На 30 април 1940 г. организацията „Зайдан Ходжин Кобукай“ получила официално одобрение от властите.

Първият председател бил пенсионираният вече адмирал Исаму Такешита, а генерал Хаяши Кацура бил заместник-председател. Сред членовете на управителния съвет били принц Фумимару Коное – японски политик и министър-председател на Япония, принц Тошитаме Маеда, Такуо Годо – вицеадмирал в японския императорски флот, предприемач и министър в кабинета на предвоенна Япония, Киния Фуджита – богат бизнесмен проектирал няколко от най-известните голф игрища в Япония, Козабуро Окада, Кенджи Томита – държавен служител, началник на префектурата на полицията в Осака, ученик на Морихей Уешиба, Кензо Футаки лекар, специалист в традиционната медицина, кандидат за Нобелова награда за физиология и медицина, както и много други обществени личности.

През 1941 г. Такешита използвал своето влияние, за да организира демонстрация по айкидо в Императорския дворец. Демонстрацията се провела пред погледите на членовете на императорското семейство и високо поставени служители. Двама ученици на Морихей Уешиба го придружавали по време на демонстрацията – Годзо Шиода и Цутому Йокауа. Макар и болен от жълтеница, Морихей Уешиба направил грандиозна демонстрация, която силно впечатлила всички присъстващи.

След началото на войната, много от учениците на Уешиба били извикани на военна служба и редиците на „учи деши“ в доджото на Уешиба намалели значително. Такешита лично се погрижил Морихей да получи необходимата финансова подкрепа през тежките години на Тихоокеанската война.

По време на златните години на „Кобукан Доджо“, през 30-те години на миналия век, Такешита оказал огромна помощ на Морихей Уешиба и може да бъде видян на много от груповите снимки, останали от този период той винаги бил до Морихей Уешиба.

Исаму Такешита починал през юли 1949 г. на 80-годишна възраст.

Източници на информация:

https://en.wikipedia.org/wiki/Isamu_Takeshita

https://web.archive.org/web/20140811184650/http://www.aikidojournal.com/article.php?articleID=72

https://aikidojournal.com/2014/12/10/kobukan-dojo-era-part-1/

https://aikidojournal.com/2002/11/18/kobukan-dojo-era-part-2/

https://simonechierchini.com/2020/07/25/aikido-yoseikan-the-school-that-didnt-know-doshu/?fbclid=IwAR0bQ_US5TG47qCH-KCASi_g5HNXkrsLNvubHKInyLvxrofhlImn84_fs-A

https://aikidojournal.com/2011/10/20/historical-photo-who-was-really-the-first-person-to-introduce-aikido-to-america/

https://aikidojournal.com/2011/08/27/isamu-takeshita/

https://en.wikipedia.org/wiki/Fumimaro_Konoe

https://aikidojournal.com/2011/08/27/kobukai-foundation/

https://en.wikipedia.org/wiki/Takuo_God%C5%8D