КОБУКАН ДОДЖО – „АДСКОТО ДОДЖО“

Кобукан доджо е създадено през 1931 г., след като Морихей Уешиба преподавал близо шест години в различни квартали на Токио.

Преместването му в Токио е в резултат на усилията на адмирал Исаму Такешита, дългогодишен почитател на бойните изкуства. Връзката между адмирал Такешита и Уешиба е в резултат на представянето им от  друг морски офицер, контраадмирал Сейкио Асано. Асано е последовател на религията Омото и започнал да практикува дайто-рю айки джу джуцу с Морихей в Аябе през 1922 г.

Адмирал Такешита пътувал до Аябе през 1925 г., за да види будо на Уешиба и бил напълно убеден, че Уешиба е изключителен майстор на бойните изкуства.

https://www.youtube.com/watch?v=_pZzQu3U4rM&list=PLjaEB1YueYl1WVL7uwWjmwKI_dWI7aIdX&index=30

След завръщането на адмирал Такешита в Токио той направил блестящо представяне на Морихей Уешиба пред пенсионирания вече адмирал Гомбей Ямамото, който два пъти е бил премиер на Япония. Това става повод за провеждане на демонстрация по айкидо от Морихей Уешиба пред избрана публика в резиденцията на Такешита. От този момент адмирал Такешита имал активна роля в представянето на Уешиба сред елита на токийското общество.

В продължение на няколко години Морихей направил редица пътувания от Аябе до Токио, за да води семинари. След тези семинари много военни офицери, правителствени служители, както и заможни личности станали предани на „Уешиба джу джуцу“ стила.

След преместването на Морихей в Токио през 1927 г. той преподавал на  много места, където неговите благодетели и поддръжници можели да осигурят място. Обучението се провеждало първо в Шиба в Широган, след това Мита Цуна-чо, последвано от Шиба Курума-чо и накрая, през 1930 г., Меджиро (квартали на Токио). Преместването в Меджиро било временна мярка, докато строителството на новото доджо завършило. Именно през периода на Меджиро основателят на джудо Джигоро Кано направил специално посещение, за да наблюдава демонстрация на Морихей. Силно впечатлен, Кано изпратил двама от своите най-добри ученици по джудо,  да се включат в интензивните тренировки под ръководството на Уешиба. единият от които бил Минору Мочизуки.

Репутацията на Морихей се разпространявала от уста на уста, като нямало място за всички, които искали да посещават неговите тренировки. Тези обстоятелства наложили да бъде решен въпросът със залата.

Скоро били събрани дарения от кръга на меценатите на Уешиба за изграждане на доджо и Морихей успял да закупи парцел земя в района на Шинджуку.

Официалната церемония по откриването на новото доджо се състояла през април 1931 г. На нея присъствали много официални лица, включително няколко високопоставени офицери от армията и флота. Уникална групова снимка е запазила присъстващите на откриването.

Сред ВИП гостите присъстващи на откриването били адмирал Исаму Такешита, генерал Макото Миура, контраадмирал Сейкио Асано, адмирал Санкичи Такахаши, д-р Кенцо Футаки, Харуносуке Еномото и пенсионираният главнокомандващ Косабуро Геджо. Някои от учениците на Морихей, които присъствали били: Йоичиро Инуе, Хисама Камада, Минору Мочизуки и Хайме Иуата. Съпругата на Морихей – Хацу и синът му Кишомару също били на откриването. 

Хоризонтална калиграфия нарисувана от Онисабуро Дегучи - духовният наставник на Морихей - която гласи „Уешиба Джуку“, е изложена пред гостите на събитието. 

Кишомару Уешиба, синът на Морихей си спомня за деня на откриването:  „В този голям ден, когато се провеждаше церемонията по откриването, мястото не можеше да побере всички хора, които присъстваха. Високопоставени генерали от армията и флота искряха като звезди сред отбраните гости. Дори и заобиколен от тази изтънчена тълпа, О Сенсей изпъкваше“.

Новото доджо представлявало дървена постройка от около 120 квадратни метра (80 татами). То било наречено „Кобукан“ (皇 武館 道場) – зала на Императорския воин.

Поради интензивния темп и строгостта на учебните часове, както и наличието на много напреднали практикуващи от други дисциплини, доджото бързо станало известно като „Адското доджо в Ушигоме“.

Изкуството, практикувано по това време от Уешиба, първоначално се е наричало Айки-джу джуцу, после Айки-бу джуцу, а по-късно Айки-будо.

Независимо че правилата изисквали препоръка за прием в доджото от поне двама видни хора, само учи деши (内 弟子 вътрешните ученици, които тренират и живеят постоянно в доджото, като се грижат за сенсей,  поддържането и развитието на доджо) били около двадесет души. Повечето от тях били здрави млади момчета с опит в джудо или кендо.

Сред тези първи учи деши в Кобукан доджо са били Йоичиро Инуе, Хисао Камада, Хаджиме Иуата (още известен като Икусай Иуата) и Минору Мочидзуки , както и други като Каору Фунахаши, Цутому Юкауа, Аритоши Мурашиге и Шигеми Йонекава. Всички те били обещаващи млади хора със силни характери, отдадени на айкидо.

В допълнение към тези ученици в периода 1933-1935 г. се присъединили и други незабравими фигури в историята на айкидо като Ринджиро Ширата, Зензабуро Аказава, Тецуоми Хоши, както и Годзо Шиода, който бил третиран като учи деши, въпреки че всъщност пътувал всеки път до доджото.

Това били някои от най-талантливите хора, които Кобукан доджо успяло да събере, а времето останало като „Златния век“ в айкидо.

Новото доджо се използвало изключително интензивно. Обикновено се провеждали две сутрешни и три вечерни тренировки в доджото с учи деши, които имали възможност да практикуват и през другото време от деня.

Стилът на преподаване на Морихей бил с много показване и малко думи. Той изпълнявал техниките бързо една след друга, без почти никакво обяснение.

Хисао Камада,  един от първите ученици на Морихей си спомня за това време: „Сенсей често използваше термина „ирими“. Това е техника, която я нямаше в джудо. Предполагам, че идва от дайто рю айки джу-джуцу, но аз не знам много за този стил. Уешиба Сенсей винаги казваше: „Трябва да влезеш във вътрешността на своя партньор. Влезте вътре в него и след това го притеглете във вашия център!”

Младите учи деши задавали темпото в тренировките, а практиката била много интензивна. По това време имало много малко жени, които тренирали. Една от тях била Такако Кунигоши, която по това време била млада студентка по изкуства. Тя е известна най-вече с работа си в скицирането на стотиците движения, нарисувани в ръководството за обучение „Будо Реншу“, публикувано през 1933 г.

Кобукан доджо било мястото в което Морихей Уешиба преподавал преди войната, но също така той бил постоянно в движение. По това време били открити редица нови доджо в Токио, Кансай, Уакаяма и Осака.

Освен Кобукан доджо, той водел класове и правил демонстрации в различни бизнес организации, клубове, а понякога и в частни домове.

Основните му дейности извън Кобукан доджо включвали и преподаване в няколко военни институции. Тези негови ангажименти били на базата на широката му мрежа от контакти между високопоставени офицери от армията и флота. За изпълнение на всички тези ангажименти Морихей Уешиба разчитал много на своите водещи учи деши – Хисао Камада, Каору Фунахаши, Шигеми Йонекава, Цутома Юкава и Ринджиро Ширата.

С увеличаване на японските военни действия в периода на Втората световна война повечето ученици на Морихей Уешиба били привлечени на военна служба и дейността в доджото постепенно намаляла и накрая спряла напълно. Кобукан доджо послужило за убежище на семейства, които са загубили домовете си заради честите американски бомбардировки. Кобукан доджо била една от малкото постройки в района, които оцелели през войната. Заслуга за съхраняването на доджото в този период имал синът на Морихей Уешиба – Кишомару, който по молба на своя баща останал в Токио през целия военен конфликт. Той рискувал живота си няколко пъти, гасейки пожари на покрива на доджото възникнали в следствие на бомбардировките..

Този период съвпада с оттеглянето на Морихей Уешиба в Ибараки.

След края на Втората световна война, броят на желаещите да тренират айкидо продължил да расте въпреки хаоса на следвоенния период и броят на учениците непрекъснато се увеличавал. Около 1955 г. учебните часове преминали от три сесии на ден до пет, а неделните часове започнали около 1965 г.

През 1955 г. в Кобукан Доджо в продължение на три години се обучавал и първият чуждестранен ученик - французинът Андре Ноке.

https://www.youtube.com/watch?v=YSRdNWGGqXA

Той изиграл важна роля за развитието на айкидо в Япония и в чужбина благодарение на многобройните си контакти в чуждестранни посолства. Вторият чуждестранен студент, който живял в доджото бил американецът Тери Добсън, последван от редица други, включително Хенри Коно от Канада и Алън Рудок от Ирландия.

През 1963 г. американският астронавт Джон Глен при визитата си в Япония посещава доджото и се среща с Уешиба Морихей.

През март 1967 г започва строителството на модерна, триетажна стоманобетонна сграда, където и до днес се помещава главната квартира на айкидо -  Aikikai Hombu Dojo. Мястото, където някога се е намирало Кобукан доджо, става дом на семейство Уешиба.

Новата сграда е проектирана и построена за около 10 месеца. Доджото официално е открита в петък, 12 януари 1968 г., по време на тържествена церемония, на която присъствали около 1200 души, дошли от цяла Япония

При откриване на новото доджо Кишомару Уешиба произнесъл реч, последвана от речите на редица изявени гости. Събитието било придружено с демонстрации на Морихей Уешиба, Кишомару Уешиба, Коичи Тохей, Кисабуро Осава и Морихиро Сайто. Церемонията продължила повече от час и половина.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Ueshiba, Kisshomaru – A Life in Aikido: The Biography of Founder Morihei Ueshiba. Kodansha

Pranin, Stanley – Kobukan Dojo Era. Aikido Journal

Guillaume Еrard – History of the aikikai hombu dojo