УЧЕНИЦИТЕ НА МОРИХЕЙ УЕШИБА - НОРИАКИ ИНУЕ




Нориаки Инуе (1902 – 1994) също известен и като Йоичиро Инуе.

През целия си живот Инуе използвал различни имена: Китамацумару (1902), Йойчиро (1909), Йошихару (1920), Сейшо (1940), Хокен (1948), Теруйоши (1971) и накрая Нориаки (1973).

Книгите, публикувани за историята на айкидо, почти изцяло пренебрегват приноса на Инуе и пропускат споменаването на кръвната връзка, която съществува между семействата Уешиба и Инуе, но според някои източници Инуе се смята за съосновател на айкидо заедно с Уешиба, въпреки че това се оспорва от семейство Уешиба.

Инуе е четвъртото дете на Зенсо Инуе, патриархът на богатото семейство Инуе от Танабе, и на Таме Уешиба, най-голямата сестра на Морихей. Голяма част от детството на Инуе е преминало заедно с Уешиба. Той е племенник на Морихей Уешиба и в продължение на няколко години бил отглеждан в семейството на Уешиба, първо в Танабе, а по-късно и в Ширатаки, Хокайдо.

По-голямата част от тренировъчния опит на Инуе по бойни изкуства е натрупан под ръководството на Морихей Уешиба, докато са били заедно в Хокайдо, Аябе и Токио.

Именно бащата на Инуе, заедно с бащата на Морихей е подпомогнал финансовата авантюра по заселването на о-в Хокайдо (1912 – 1919) г. По това време Инуе бил неотлъчно до Морихей Уешиба, включително и по време на обучението му от Сокаку Такеда.

За да подкрепят своите деца, бащите на Морихей и Инуе се преместили за известно време близо до своите синове в гр. Ширатики (о-в Хокайдо).Те подпомогнали стремежа на своите деца да изучават дайто рю при Сокаку Такеда, като платили таксите за обучение, като се твърди, че по-голямата част от парите е от бащата на Инуе, които не били никак малки.

Инуе също така бил заедно с Уешиба при откриването на сектата Омото в Аябе и срещата му с духовния водач Онисабуро Дегучи, който е имал решаващо влияние в по-късната философия на Морихей Уешиба.

Снимка на Онисабуро Дегучи (вдясно), Морихей Уешиба (вляво) и Нориаки Инуе (долу)

Инуе активно подпомагал Морихей Уешиба в разпространението на айки будо, (изкуството, произхождащо от дайто-рю, което Уешиба усъвършенствал). Той е бил активен помощник на Уешиба в Токио в началото и до средата на 20-те години на ХХ век. През 1927 г. двамата мъже се установили в Токио, преподавайки на различни места до построяването през 1931 г. на първото постоянно доджо на Уешиба, Кобукан.

Инуе често молел брата на своя баща – Коширо за финансово подпомагане дейността на Морихей. Според оцелели архиви на роднини на Коширо, той е направил голямо дарение за сградата на Кобукан Доджо, което позволило да се създаде доджо, което да се използва по цял ден (до откриването му се налагало да се провеждат тренировки на различни места в Токио). Броят на желаещите да тренират новото бойно изкуство – айки будо, бил огромен и това довело до построяването на новото доджо – „Кобукан доджо“, което в превод означавало „Доджото на императорския воин“, но поради много интензивните тренировки, доджото получило прозвището „Адското доджо“.

Инуе също изиграл важна роля като инструктор в клоновете на Будо Сеньокай. През август 1932 г., по заповед на Онисабуро Дегучи, била създадена асоциация за популяризиране на бойните изкуства, наречена Dai Nippon Budo Senyokai. Тази асоциация била специално създадена, за да подкрепи усилията на Морихей в разработването на неговото будо, а също така служела и за демонстриране на патриотичната роля на религията Омото.

В периода от 1932 до 1935 г., той бил старши инструктор, като преподавал в много от центровете на Будо Сеньокай, които достигнали до седемдесет и пет в цялата страна.

След втория инцидент в сектата Омото (1935 г.), настъпили разногласия между Уешиба и неговия племенник, Инуе които довели до тяхното разделяне. Инуе се дистанцирал от Морихей Уешиба и след това се срещали рядко.

В годините след Втората световна война, Инуе продължил да преподава в Токио на офицери от ВВС на САЩ, независимо от Уешиба.

Докато оригиналното айки будо се е превърнало в айкидо от Уешиба, Инуе продължил да преподава своето изкуство като такова до 1956 г., когато променил името му на Шинуа Тайдо (Shinwa Taidō) а след това на Шиней Тайдо (Shin'ei Taidō).

Инуе почти нямал отношения с Айкикай Хомбу доджо (главната квартира на айкидо) като продължил да преподава активно до смъртта си през 1994 г.

https://www.youtube.com/watch?v=nI7bFBMPjD4&ab_channel=AikidoJournal

Видео с Нориаки Инуе

По материали от Интернет

Коментари

Популярни публикации от този блог

ЗА КАКВО ПЛАЩАМЕ КОГАТО НАШИТЕ ДЕЦА ТРЕНИРАТ БОЙНИ ИЗКУСТВА?

БУШИДО – КОДЕКСЪТ НА САМУРАЯ

СЕНСЕЙ, СЕМПАЙ И СЕЙТО – ОСНОВИТЕ НА ДОБРОТО ДОДЖО

ИСТОРИЯТА НА АЙКИДО І ЧАСТ

СРЕЩАТА НА ДВАМАТА ГИГАНТИ В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – МОРИХЕЙ УЕШИБА И ДЖИГОРО КАНО