„ЛЕСНО Е ДА УБИЕШ НЯКОГО С ЕДИН УДАР НА МЕЧА. ТРУДНОТО Е ДА НЕ ГО НАПРАВИШ!“ Ягю Муненори

 

Мечът е презряното от боговете оръжие, защото само с едно движение, някой може да отнеме живота на човек, който му е бил даден от боговете с много труд и енергия, за да направи нещо важно в своя живот, полезно за останалите (в японската митология, както и в гръцката е имало много богове).

Сацу джин кен (殺人剣) – „мечът, който отнема живота на човек“ – е умение, фокусирано единствено върху победата чрез унищожаването на противника. „Мечът, който отнема живот“, е сила без морал. Всеки тиранин, разбойник или престъпник може да наложи своята воля, чрез използване на насилие.

Някъде около 1600 г. се ражда ново развитие на философията на използване на меча, което променя света към по-добро.

Кацу джин кен (活人剣) – „мечът, който спасява живота на човек“. Тази идея получава духовно и философско развитие в школата Ягю Шинкаге Рю, което било силно повлияно от дзен будизма. Отнася се до умението да се използва меча за защита на живота, възстановяване на хармонията и предотвратяване на конфликти, преди да настъпят. Техниката, времето и осъзнаването служат на състраданието и отговорност пред по-висши цели.

Ягю Муненори (1571 – 1646), майстор меча по времето на шогуна Токугава, който става един от основните му съветници, пише, че мечът трябва да се използва за поддържане на реда, а не за сеене на хаос.

„Меч, който сече безразборно, не е символ на сила, а на невежество. Истинската власт произтича от тези, които доминират в ситуацията, без да е необходимо да убиват. Не става въпрос за размахване на острието, за да сложите край на живота, а за трениране на духа да го поддържа ясен и спокоен, за да може да взима правилните решения“.

В школата Шинкаге-рю се казва, че бойните изкуства се разделят на три вида: за пехотинци, за воини (буши) и за великите господари, които управляват земята. Нещото, което характеризира това трето ниво на бойните изкуства, е благородното ниво на стратегическо и тактическо мислене. Това, което е било важно за буши, който може да се окаже в двубой с умел противник, е било още по-важно за генералите и господарите, отговорни за съдбите на хиляди мъже и цели провинции.

Чрез овладяване на специфични умения и техники, човек може да разбере най-общите принципи на бойните изкуства, но овладявайки принципите на изкуството на войната, човек може да осъзнае принципите на правилното управление и да осигури доброто на нацията. Именно поради тази причина дори днес ръководители и висши служители в японското правителство и съдебната система изучават бойни изкуства.

В традиционните японски военни изкуства (бугей) се говори, че истинското майсторство трансформира „сацу джин кен“ в „кацу джин кен“ – способността да се контролира силата, без да се злоупотребява с нея. Най-високото ниво на практика не е ефективното убиване, а разрешаването на опасността, така че никой да не е необходимо да умира.

Този, който осъзнава смисъла на „кацу джин кен“, разбира, че най-голямата победа не е да посечеш, а да решиш да не го правиш. Този избор, който е по-труден от изваждането на меч, е това, което превръща бойните изкуства в „Път на истинска сила и яснота“.

Значението на тези понятия не е загубило своята актуалност през вековете от времето на Ягю Муненори и до наши дни.

А вие кой меч искате да овладеете? Мечът, който отнема живот или мечът, който го съхранява?

Ако искате да овладеете принципите на мечът, който спасява живота на човек, свържете се с нас.

Ние провеждаме групови тренировки всеки петък.

Възможност за индивидуално обучение в удобно за вас време.

За допълнителна информация:

е-mail: thenextbook.bg@gmail.com

Faсebook: Бокен и джо, принципи и практика

Faсebook: Next class