КАК ДА УЧИМ ПО-БЪРЗО!

ПРЕДИСТОРИЯТА НА ТЕОРИЯТА ЗА 10 000 ЧАСА

Чували ли сте „Правилото на 10 000-те часа”?

То е формулирано от професор К. Андерс Ериксон, който в продължение на 30 години изучавал дейността на професионални спортисти, музиканти от световна величина, известни гросмайстори на шаха. В основата на правилото е теорията, че за да станете експерт от световна величина  в която и да е област, трябва да отделите 10 000 часа за това, което правите?

Повече информация по въпроса можете да прочетете тук: 

https://onthewaymy.blogspot.com/2020/04/blog-post_25.html
Изследванията на професор Ериксон от последните три десетилетия сочат, че „съзнателната практика“ е ключът към успеха в която и да е област. Той обаче заявява, че много хора тълкуват „съзнателната практика“ по различен от него начин.

Въпреки това, той стигнал до следния извод: „Прекарах последните 30 години, опитвайки се да определя границите, които възпират даден човек да постигне успех в която и да е сфера. Изненадан съм, че не успях да намеря такива граници“.

ДЖОШ КАУФМАН

Един човек, от който животът изисквал овладяването на нови умения се заинтересувал от това колко време ще му бъде необходимо за тях. Той прекарал много време в четене на книги и ровене в интернет и също открил „Правилото на 10 000-те часа”.

Докато четял това, той си помислил – НЕ-Е-Е!! Аз нямам толкова време! Аз нямам 10 000 часа! Това означава, че никога няма да мога да науча нещо ново! Никога! (предполагам, че повечето от вас, биха си помислили същото).

Просто за да си представите какво представляват тези 10 000 часа, това са 5 години х 8 часа на ден.

За разлика от много други, които приели за истина „Правилото на 10 000-те часа”, този човек си помислил:

„Нещо не е наред! Това е много време. Всеки от нас има някакъв опит в изучаването на нещо ново и това не ни е отнемало толкова много време! Тогава от къде идват тези 10 000 часа!? След като преминала първата реакция на отчаяние и тъй като е инат, както сам той казва, се задълбочил да проследи от къде идва това разминаване. Какво показали неговите проучвания?

РАЗВАЛЕНИЯ ТЕЛЕФОН

Спомняте ли си играта на „Развален телефон? Джош Кауфман открил, че нещо подобно се е случило с „Правилото на 10 000-те часа”!

Какво се случило на практика?

Публикуваното от професор К. Андерс Ериксон изследване, за което стана дума по-горе, се отнасяло изключително за хора, които били гении в своите области.

Това изследване било в основата на книгата на Малкълм Гладуел „Гении и аутсайдери“, в която главно място било отделено на „Правилото за 10 000 часа“: „Практикувайте повече и по-добре и тогава ще ви се получат много добре нещата, които правите и ще достигнете до върха във вашата област“.

Книгата станала бестселър, като се задържала в продължение на 3 месеца на върха. Изведнъж правилото за 10 000 часа било навсякъде. Така се загнездило в мисълта на хората, че „Ефекта на разваления телефон“, започнало да произвежда невероятни съждения.

Посланието, че са необходими 10 000 часа за да достигнете до върха на някоя супер конкурентна област, се превърнало в „Трябват ви 10 000 часа за да се превърнете в експерт по нещо“, което по-късно се превърнало в „Необходими са ви 10 000 часа, за да успеете в нещо“. А след това се превърнало в „Необходими са ви 10 000 часа за да научите нещо“!

Но последното утвърждение, че са ви необходими 10 000 часа, за да научите нещо ново, НЕ Е ВЯРНО твърди Джош Кауфман.

ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА УЧЕНИТЕ ПО ВЪПРОСА

Изследователите, които изучават моториката на физически или мисловни  действия, като използват доброволци установили, че предпочитат да работят с тестове, които могат да бъдат измерени по време. По този начин им било по-лесно да измерят резултатите до които стигат в своите изследвания.

Учените давали на участниците в изследванията малки упражнения (задачи), при които трябва да направят нещо физически, или при които трябва да използват някакви малки мисловни процеси, при което замервали колко време е необходимо на участниците, за да усвоят определен навик.

Когато участниците в експеримента започвали с изпълнението на нова задача, на тях им трябвало много време, за да я изпълнят, защото задачата била нова и те не успявали да я направят бързо. Но с много малко практика, участниците ставали все по-добри и по-добри. Хората започвали да изпълняват задачите, дори и да не са се упражнявали много.

Интересно е да се отбележи, че ако става дума за навици (умения), които искаме да усвоим сами, не ни интересува колко време ще ни отнеме тяхното усвояване, нали?Ние мислим само за това колко добри ставаме, каквото и да означава това „добри“.

 Ако променим на графиката местата на „Време“ и „Колко добри сте“, графиката  се променя и пред очите ни излиза известната на всички крива на обучение. 

Същността на графиката показва, че когато човек започва, той е АБСОЛЮТНО НЕКОМПЕТЕНТЕН И ГО ЗНАЕ. След съвсем малко упражнения (практика) у него много бързо започват да се получават нещата – ранния прогрес е много бърз. В някакъв определен момент, той достига своето плато и преминаването през следващите нива става все по-трудно. На тези нива трябва да се отделя все повече време. 

КОЛКО ВРЕМЕ НИ Е НЕОБХОДИМО ЗА ДА НАУЧИМ НОВИ УМЕНИЯ?

Според изследванията на Джош Кауфман - 20 часа.

Това е всичко! Дори да започвате от 0 (да не знаете нищо по въпроса) и дори да нямате никакви умения по въпроса.

Искате да научите език? Искате да се научите да рисувате? Искате да се научите да жонглирате с горящи палки?

Ако отделите 20 часа целенасочена практика, вие ще се изумите от резултатите! Ще се изненадате колко добре ви се получава!

„20 часа е напълно реално. Това са 45 минути на ден в продължение на един месец, дори да пропуснете ден-два. Дори не е толкова трудно да намерите 20 часа (не колкото 10 000 часа)“ – казва Джош Кауфман.

За да постигнете това, той разработил метод. Защото не е въпрос просто да правите нещо в продължение на 20 часа и в това време да очаквате сериозни и добри резултати. Необходимо е да се упражнявате умно.

Има начин да се упражнявате по-ефективно (и да постигате по-добри резултати). Този метод ще ви помогне да използвате максимално ефективно, тези 20 часа.

Моделът е такъв, че можете да го приложите към всичко.

СЪЩНОСТТА НА МОДЕЛА 20 ЧАСА

1.     АНАЛИЗИРАЙТЕ УМЕНИЕТО И ГО РАЗДЕЛЕТЕ НА СЪСТАВНИТЕ МУ ЧАСТИ.

Определете какво точно искате да постигнете. След това вземете умението, което искате да научите и го разделете на съставните му части (на малки и по-малки парченца).

Повечето неща, които смятаме за навици, в повечето случаи са сбор от умения, които изискват различни качества и знания. На колкото повече части можем да разделим тези умения, толкова повече можем да определим, коя част всъщност от него ще ни помогне да постигнем това, което искаме. И тогава можете първо да започнете с него. Ако правите най-важните неща първо, вие ще можете да подобрите вашите умения за много по-малко време.

2.     НАУЧЕТЕ ДОСТАТЪЧНО ЗА ДА МОЖЕТЕ ДА СЕ КОРИГИРАТЕ САМИ.

Намерете от 3 до 5 източника на информация за умението, което искате да изградите. Това може да са книги, DVD, курсове, може да бъде всичко, което ще ви бъде полезно. Но НЕ ги използвайте, за да отложите самата практика, а за да започнете да развивате вашите умения на практика.

Много често хората се страхуват да започнат и мислят по следния начин: „Ще събера 20 книги по някой въпрос, например за програмиране“ и си казват: „Аз ще мога да програмирам, когато свърша да чета тези 20 книги“. Не това е отлагане! Не го правете!

Това което трябва да направите е да научите точно толкова, колкото ще ви позволи да правите това, което искате и да продължите да се коригирате сами и да се обучавате, докато се упражнявате.

Така обучението се превръща в начин да подобрявате своите умения и когато започнете да откривате, защо всъщност грешите, можете да правите нещата малко по-добре, което ви приближава към научаване на още едно ново умение.

3. ПРЕМАХНЕТЕ ВСИЧИ БАРИЕРИ ОКОЛО ВАС, КОИТО ВИ ПРЕЧАТ ДО СЕ УПРАЖНЯВАТЕ.

Какво най-често ни отвлича от нашите цели – телевизията, интернет (безсмисленото гледане във фейсбук). Всичко, което ни кара да насочваме вниманието си в друга посока, вместо в желаната от нас посока и да се усъвършенстваме.

Това, което може да ви помогне в такива случаи, е да използвате малко повече воля, за да премахнете това, което ви разсейва и да продължите да се упражнявате в желаната от вас посока.

4. УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ НАЙ-МАЛКО 20 ЧАСА.

За усвояването на повечето умения ни пречи това, което се нарича „бариери на неудовлетвореността (фрустрация).

Спомнете си ситуацията, в която сте били в началото - „Напълно некомпетентен в тази област и го знаете“! Това наистина действа много фрустриращо. Ние не искаме да изглеждаме глупаво (никой не иска да изглежда глупаво). Усещането, че може да се чувстваме глупаво, всъщност е бариерата пред нас, която ни пречи да седнем и да се упражняваме.

Ако вие игнорирате това чувство и се посветите на практиката, на това, което искате да постигнете за поне 20 часа, вие ще можете да преодолеете тази първоначална бариера на разочарование и това ще ви подкрепи във вашата практика достатъчно дълго, за да постигнете успех.

ТОВА Е ВСИЧКО!

Не е сложно като ядрена физика.

Само 4 малки стъпки, за да се промените в желаната от вас посока.

Лесно е да се говори на теория, но е много по интересно да го правите на практика. Опитайте следващия път, когато сте в парка на тренировка с оръжия или в залата, или в къщи и се упражнявате.

Видео от представянето на идеята за 20 часа на Джош Кауфман на TED x Talks

https://www.youtube.com/watch?v=5MgBikgcWnY