ЖЕНИТЕ ВОИНИ В ЯПОНИЯ

 

Статията се посвещава на всички жени, които тренират бойни изкуства. Нека примера на японските жени-воини ги вдъхнови да продължават! 

Имало ли е жени самураи?

Да! Има голям брой жени в японската история, за чиито подвизи трудно може да бъде открита информация. От прояви на храброст на бойното поле до влияние над масите в политическите борби, тези жени наистина съществуват в старите исторически книги, което изисква малко ровене, за да бъдат открити.

Чрез своите действия, те са заслужили уважение във времето, в което са живели. Техните действия могат да послужат като вдъхновение и днес на много жени.

Онна-муша (女武者) е термин, отнасящ се до жените в предмодерна Япония, които били обучени да използват оръжия, за да защитят своето семейство и честта си по време на война. Много от тях са се били в битки заедно със самураите.

Онна бугейша (жените - воини) са била също толкова безкомпромисни и смели, колкото и самураите, защото не било лесно да спечелиш уважението и признанието на мъжете воини в японското общество. Ето и историята на няколко от тях.

Най-ранния предшественик на онна бугейша е императрица Джингу (рожденото име е Тараши Окинага). Тя е родена през 169 г. сл. Хр. Майка й е известна с това, че е потомък на Аменохибоко, легендарен принц на Корея.

 Императрица Джингу по време на инвазията в „обетованата земя“

Легендите разказват, че през 200 г. сл. н. е. водила инвазия в Корея, след като нейният съпруг император Чуай, четиринадесетият император на Япония, загинал в битка. Тя насочила гнева си към бунтовниците, които победила в пристъп на отмъщение. Императрица Джингу  повела армия към „обетованата земя“ (земите на Корейския полуостров) и се завърнала в Япония победоносно след три години, където била провъзгласена за императрица. Императрица Джингу управлявала в продължение на 69 години, от 201 до 269 г., до смъртта си през 269 г. на 100-годишна възраст и се счита за 15-ия японски императорски владетел до периода Мейджи. 

Гозен Томое (около 1157–1247)  била прототипът на японската жена воин, живяла в края на дванадесети век. 

Гозен Томое по време на битката при Ауазу

Гозен (Gozen 御前) е японски термин, означаващ "млада дама" или "млад господар". Понякога се прилага като титла за жена самурай.

Още като момиче Томое усвоила уменията ,които се изискват от японка от висшата класа: писане, музикален театър, стрелба с лък, конна езда и бой с мечове. Тя се превърнала в умел конник и смел воин. Томое станала наложница на Минамото но Йошинака, още докато била юноша.

В „приказката за Хайке“ (епичен разказ за борбата между клана Тайра и клана Минамото за контрол над Япония в края на 12 век във войната Генпей (1180–1185), я описват като: „особено красива, с бяла кожа, дълга коса и очарователни черти. Освен това тя беше безстрашен ездач, забележителен стрелец с лък, а като фехтовач беше войн, струващ колкото хиляда, готова да се изправи срещу демон или бог, на кон или пеша“.

На около 28 години Томое участвала във войната Гемпей (1180–1185), която била част от конфликта, довел до първия шогунат. По време на войната, под ръководството на Йошинака, тя командвала като първи капитан 300 самураи срещу 2000 воини от съперничещия клан Тайра. В битката при Ауазу на 21 февруари 1184 г. тя станала известна с победите си над няколко известни самураи. След като обезглавила лидера на клана Мусаши, тя донесла главата му на своя господар Йошинака.

Оттогава Томое се превърнала в почти митична фигура в японската история вдъхновяваща няколко следващи поколения самураи.

Въпреки че войските на Йошинака се били смело, те изгубили битката защото войската на Йоритому имала числено превъзходство. Йошинака не могъл да понесе загубата и решил да си направи сепуку (ритуално самоубийство с меч, известно и като харакири).  Той казал, че честта му ще бъде опозорена, ако бъде убит от жена и помолил Томое да избяга, но тя продължила да се бие след смъртта му и била хваната в плен.

Приятелят на Йоритомо, Йошимори принудил Томое да се омъжи за него. Според легендата техният син израснал като известен самурай. По-късно, след смъртта на Йошимори, Томое се присъединила към женски манастир, където останала до края на живота си. Днес Гозен Томое е модел за подражание на много японки.

Гозен Томое е вероятно най-известната жена воин от страниците на японската литература и продължава да бъде такава и в днешно време. Нейният образ се появява в много книги, филми, видео игри и много други, както и е вдъхновявала други герои, които очевидно са базирани на нея.

Историята на изкусния стрелец Хангаку

Хангаку изправена на кулата в замъка Тосака обсипва врага с дъжд от стрели

„Въпреки че е жена, тя притежава способността, подобно на мъжа, да уцелва умело целта си с лък.“ която описва владеенето на лък и стрела чрез стрелба 100 пъти и уцелване на целта 100 пъти“.

Хангаку е родена през 1172 г.  Истинското й име е неизвестно - „Хангаку“ е името на областта където е израснала.

От жените по това време не се очаквало да обличат броня и да се втурват в битка, нито им било позволено. Хангаку била само една от малкото жени, които са направили това във време, когато класата на воините е била само за мъже.

Тъй като семейството на баща и било добре финансово, Хангаку и нейните братя и сестри получили добро образование, както и познания за начините за водене на война. Хангаку бързо показала, че е изключително надарена и в двете, което баща й скоро признал. Твърди се, че уменията на Хангаку във военните изкуства били впечатляващи. Тя била уважавана за своята дисциплина и смелост, заедно с уменията си да борави с лък и стрели. Често била сравняван с легендарната Гозен Томое. 

Поради интелигентността и таланта си дори и е било позволено да управлява делата на замъка, докато баща й и братята й били далеч.

През 1201 г., заедно със своя племенник Джо Сукемори, тя събрала армия и се присъединила към Сукемото в опита му да свали шогуната Камакура (бунтът на Кенин). Войската на Хангаку заели отбранителна позиция в замъка до планината Тосака, атакувана от Сасаки Морицуна. Хангаку командвала 3000 войници, които се защитавали срещу армия от 10 000 войници, лоялни на клана Ходжо.

Облечена като момче, Хангаку се изкачила на една наблюдателна кула, където със своя лък тя обсипвала със стрели противниковите войски, убивайки много от тях с прецизни изстрели. Това било мястото, където Хангаку била запомнена с нейните храбри действия, докато демонстрирала своите умения с лъка и стрели. Защитата на бунтовниците в крайна сметка била сломена, а Хангаку спряла да се сражава, едва след като стрела пронизала двата и крака и тя не могла да се изправя повече.

Хангаку била държана в плен, като се погрижили за нейните рани, преди да бъде отведена в Камакура, домът на шогуна Йориие. Тя била представена пред него като „безстрашна като мъж и красива като цвете“. Шогунът бил заинтригуван от нейната красота и репутация.  Фактът, че тя била жена командир, силно привлякъл вниманието им, тъй като не било обичайно жените да бъдат на бойното поле, камо ли да водят собствените си войски. Говори се, че когато застанала пред шогуна, Хангаку не показала страх и се изправила срещу похитителите си изпълнена с гордост и смелост. Това изненадало и удивило шогуна и всички останали присъстващи. След това тя била държана в плен, тъй като съдбата й все още не била решена.

На следващия ден Асари Йоичи Йошито, командир от Кай но Куни (днешна префектура Яманаши), поискал аудиенция при шогуна. Йошито застанал пред шогуна и поискал разрешение да вземе Хангаку за своя съпруга. Когато бил попитан защо, Йошито казал, че бил впечатлен от нейните силни качества и вярвал, че може да създаде семейство, което да доведе до раждането на син с качества, подходящи да служат на шогуна. Доволен от обяснението, шогунът удовлетворил молба му и Хангаку  била изключена от ритуално самоубийство по заповед на шогуна. Малко след това Йошито взел Хангаку за своя съпруга и двамата се върнали обратно в родния му град.

Накано Такеко - безстрашната жена воин, един от последните самураи на клана Айзу

В аналите на японската история малко фигури стоят толкова високо, колкото Накано Такеко, забележителна жена, която се противопоставила на обществените норми, за да се превърне в безстрашен воин. Нейната история е за непоколебимата решителност и отдаденост да защитава родината си. Нейните завети като умел майстор на бойните изкуства и основен лидер в богатото самурайско наследство на Япония продължават да завладяват хората и днес.

Накано Такеко е родена в уважавано самурайско семейство през април 1847 г. Още на шест години е започнала да се обучава в начините за водене на бойни действия и използване на оръжия, литературно изкуство на китайските конфуциански класики и калиграфия. Тя обичала да чете много истории за японски жени воини, като легендата за Гозен Томое.

След завършване на обучението си, Накано получила правото да преподава. Тя получила назначение при господаря на провинция Ниуасе (днешна префектура Окаяма). Такеко работела като негов личен секретар и преподавала нагината (японско оръжие с дълга ръкохватка и извито острие) на жената на владетеля.

През 1863 г. Накано била осиновена от своя учител Дайсуке Акаока, известен инструктор на Теру Мацудара. Заедно с него, тя продължила да преподава бойни изкуства. Говорило се, че правила по хиляда пъти упражнения с меча всяка вечер преди лягане.

През февруари 1868 г. той бил прехвърлен за да работи по сигурността за клана Айзу в Киото. Акаока се опитал да я омъжи за племенника си, но тя отказала поради социалните вълнения, които разтърсвали нацията. Вместо това тя се върнала при семейството си в Едо.

Съдбата й се променила, когато била въвлечена във Войната Бошин (1868 -  1869 г.), която бележи края на шогуната Токугава и възстановяването на имперското управление в Япония. По това време кланът Айзу бил на страната на силите на Токугава срещу императорските войски на Мейджи.

Въпреки, че техният командир отказал да им позволи да де присъсединят към каквито и да било бойни действия, това не спряло Накано. Едва на 21 години, тя събрала група от жени-воини (Онна муша), наречена Джошитай. Освен 40-годишната и майка и 16-годишната и сестра, се присъединили още няколко жени. Джошитай се сражавали яростно заедно с мъжете и в крайна сметка Накано била определена за водач на групата.

През октомври 1868 г. Накано повела жените в атака срещу вражеските сили при моста Янаги. Те били въоръжени само със своите нагината, докато войските на Мейджи имали огнестрелни оръжия. Войската на Императора били шокирани, когато разбрали, че враговете им били жени. Това кратко колебание дало възможност на жените на Накано да атакуват, убивайки няколко имперски войници, преди стрелбата да бъде подновена. Жените впечатлили врага си със своята смъртоносна ярост. Войниците не очаквали такава съпротива. Въоръжена със своята нагината, Накано убила най-малко пет или шест войника, преди да бъде простреляна в гърдите.

Съзнавайки, че имперските сили ще осакатят телата на падналите воини на Айзу, Накано помолила сестра си да и отреже главата, за да предотврати това унижение. Последното й желание било изпълнено и тя си отишла от този свят без накърнено достойнство. Главата й била погребана с чест от свещеник в основата на борово дърво в семейния храм. Нейната нагината била дарена на храма. 

След реформите от епохата Мейджи, през 1868 г., когато императорът се върнал на власт и самурайската класа била премахната, Такеко Накано била записана като един от последните самураи в историята. Неин паметник е издигнат до гроба й в храма Хокай.

Статията е по материали от Интернет