ЗНАЧЕНИЕТО НА ЛИДЕРСТВОТО - от Мицуги Саотоме сенсей

Това е първата от няколкото статии, които Саотоме сенсей ме помоли да му помогна да напише по темата за лидерството.

„Лидерството“ е важна концепция за Саотоме сенсей и такава, която според него има важно значение за всички учители по бойни изкуства. Той често споменава термина в своите семинари, а на неотдавнашните инструкторски лагери на АСУ (Айкидо училищата на Уешиба Aikido schools of Ueshiba) това беше точката, която той повтаряше и подчертаваше надълго и нашироко, често в контекста на военната история и култура.

Същността на това, което сенсей се опитва да предаде на „доджо чо“ (буквално се превежда като шеф (ръководител) на доджото – човекът, който управлява (притежава) доджото. Доджо чо в много случаи е и главен инструктор ) на АСУ и учителите е, че те вече не са ученици за самите себе си и тяхното обучение вече не е за тяхно собствено удоволствие, полза, образование или назидание. Когато почувства, че учениците му не тренират с достатъчно чувство за сериозност, интензивност и оценка за последиците от живота и смъртта във всеки момент в доджото, това го разстройва.

Веднъж имах разговор с приятел и офицер, който отговаря за представянето и разработването на учебните програми в американската военна академия, което според мен точно улавя чувствата на сенсей. Попитах го за същността на работата му и той отговори, че е много лесно да се дефинира, но отнема целия му фокус, за да го постигне. За него успехът се измерваше в броя на войниците от специалните части, които се завръщаха живи и невредими от мисиите си, и целта на работата му недвусмислено беше да подобрява този брой всяка година, като същевременно обучава войниците всяка година на повече умения,  отколкото той е преподавал през предходната година на войниците, за по-малко време. Той ясно даде да се разбере, че просто няма възможност за провал в тази цел, и че всички негови действия, решения и усилия се измерват с човешки животи.

В армията работата на инструктора се определя като предоставяне на новите войници, на повече измерими умения за по-малко време, всяка година – успехът се измерва в животи.

Може да е полезно да си припомним, че в продължение на няколко години Саотоме сенсей беше консултант на Пентагона в САЩ и помогна за обучението на американските специални сили на място в Северна Вирджиния. Той винаги е бил впечатлен от искреността и решителността на войниците и офицери, с които се е сблъскал, да извлекат колкото се може повече стойност от всеки момент от срещите си с него, защото са знаели, че един ден животът им може да зависи от това. Разбира се, като майстори на бойни изкуства повечето от нас не са войници и не се преструваме, че сме. Ние нямаме очаквания да влезем в битка и сенсей не се опитва да ни превърне във войници. Това, което той се опитва да ни накара да приемем в сърцата си, е най-дълбокото съзнание и убеждение, че всичко, което правим в доджото като учители, има същия потенциал за последствията за живота или смъртта като инструкторите на военна академия.

Всички сме хора, всички копнеем за уважение. Но твърде често мнозина гледат на учителите по бойни изкуства, на които се отдават най-високи нива на уважение и възхищение, и стигат до извода, че уважението се отдава (или се генерира от) ранговете или титлите, които тези учители носят. В резултат на това мнозина настояват за тези външни символи и смятат, че имат право на тях, защото имат ученици и са се „мотали“ достатъчно дълго. Но Саотоме сенсей казва, че тези, които наистина копнеят за ранг, авторитет и лидерски позиции, рядко имат правилно разбиране какво всъщност означават тези рангове. Седмица или две след като Саотоме сенсей ме награди с титлата Уешиба Джуку, бяхме на гости в къщата му и той ми каза:

„Момче, давам ти „Уешиба Джуку“. Извинявам се, съжалявам, това не е награда, това е огромен товар и сериозна отговорност. Давам ти това, защото ти вече поемаш тази отговорност към АСУ, защото мисля, че разбираш сериозността на мисията, дадена ми от О сенсей. „Уешиба Джуку“ означава, че ти също приемаш мисията на О сенсей в живота си и като мен не можеш да си починеш никога повече, защото нашият дълг е много голям.“

Наименованието „Уешиба Джуку“ се присъжда от Мицуги Саотоме шихан на избрани старши ученици и инструктори като признание за тяхната лоялност и отдаденост към изграждането на АСУ и насърчаване на визията на О сенсей. То декларира, че те са не само истински деши (директни ученици) на Саотоме сенсей и наследници на неговите учения, но също така са част от собствената школа на О сенсей и чистото потекло, както само един истински учи деши на О сенсей може да разпознае. Статутът се обозначава със специални канджи, носени на официалното доги на упълномощеното лице и е чест, независимо от конкретен ранг или статут на шихан.

Когато преминем от студенти към учители, често намираме новия си статус за вълнуващ и удовлетворяващ, без да осъзнаваме, че прекрачваме много важен праг.

Сенсей пита, колко учители по бойни изкуства имат предвид, че всяка тяхна дума, всяко действие, всеки урок и избор в доджото може да се измери с живота на техните ученици някой ден? Колко учители никога не напускат зоната си на комфорт или смятат времето за преподаване като време за игра или за удоволствие от уважението на учениците си? Колко учители са подготвени в сърцето си да получат телефонно обаждане в два през нощта, за да научат, че един от техните ученици е загинал при обир или в момент на насилие? Дали ще се оправдават пред себе си, че не е тяхна отговорност? Ще могат ли да си кажат, че са направили всичко възможно, за да подготвят този ученик, че са били достатъчно добри учители, че самите те са изградили своята „бойна мъдрост“ с цялото си тяло и душа, за да могат да подготвят достатъчно този ученик?

Преди няколко години потърсих съвет от сенсей, когато един от моите ученици се самоуби. Ученикът беше ветеран от Корейската война и беше страдал много от посттравматично стресово разстройство и дълбоки психологически проблеми в детството, които направиха нашите отношения ученик-учител изключително сложни, трудни и непредсказуеми.

Въпреки това той беше важна част от нашето семейство на доджото и самоубийството му ни удари много, много силно и ме разтърси до нива, за които не бях готов. Сенсей постави ръката си на ръката ми и много мрачно ми каза: „Това е много трудно. Много пъти съм го знаел. Докато ученик не умре, вие наистина не знаете какво означава да си учител по бойни изкуства. Сега разбираш. Трябва да си силното сърце на доджото, за да може то да се излекува. Сега ще бъдеш по-добър учител. Сега ще изградите по-силно доджо.

Сенсей често казва на своите учители: „Вие не сте ученик, зад вас има много хора“. Когато казва това, той се надява да предаде, че приемането на ролята на учител означава, че всеки път, когато преподавате на ученик, в значителен смисъл поемате отговорността да стоите до него пред нож или пистолет. Че когато практикувате или тренирате на семинар, вие не го правите в преследване на някакво абстрактно съвършенство на техниката, а с постоянното убеждение, че в този момент вашият фокус и влагането на цялата ви душа и смелост могат да направят разликата в това дали един от вашите ученици ще умре някой ден. Когато тренирате като инструктор, качеството и интензивността на обучението ви оказват влияние върху всеки един ученик, за когото сте поели отговорност и дали ще успеете да надскочите границите си дори за кратко или да отнесете у дома ново прозрение, ще дефинира вашето доджо и всички ученици в него. Към всяка възможност да тренираме с нашия шихан трябва да се подхожда с нагласата, че това е последната ни възможност да направим разлика.

Когато сенсей казва „има много зад вас“, той има предвид, че трябва да сте решителни и ангажирани да подготвите и спасите живота на много хора, на които държите, с всяка капка пот и да извлечете всяка частица възможна проницателност от всяко повторение, от всяка техника. „Учениците се доверяват на своите учители, че те са искрени в опитите си да ги доведат до мъдростта на бойните изкуства.“ Това не означава, че не можем да се усмихваме и да се наслаждаваме на тренировките си, но означава, че никога не можем да пренебрегваме времето си на татамито с лека ръка, особено времето ни, когато учим директно от Саотоме сенсей.

„Това е ваше задължение!

Това е ваша отговорност!

Това е репутацията на АСУ и вашите преподаватели!

Може да изглежда като мрачна философия за насочване на обучението през целия живот и наистина О сенсей казва, че Айкидо трябва да носи радост. Има една уникална японска философия, „mono no aware“, която се отнася до дълбока признателност и болезнена тъга по трогателността и преходността на красотата и живота. В сърцето си той признава, че падащата сакура (вишневият цвят) е още по-красив и възвишен точно защото е толкова временен, толкова ефимерен, толкова мимолетен.

Пътят на айкидо е боен път, той трябва да бъде извървян със знание и оценка на нашата крехка смъртност, така че да можем да придобием силата и мъдростта, за да разберем как да изградим път на изцеление. Нашата способност да носим изцеление на нашите ученици, на другите, на обществото ще бъде ограничена, ако оценката ни за смъртта е повърхностна и ако се обучаваме в думите и действията на айкидо, лишени от значението на живота и смъртта, което е основата, от която О сенсей изгради визията... и мисията... на нашето изкуство.

Да бъдем лидер означава, че нашите действия са мотивирани и ръководени от нашата решителност и нашето знание за нашите отговорности и вълните, които произтичат от нашите усилия.

Оригиналната статия можете да прочетете:

https://tampaaikido.com/articles/saotome-senseis-significance-of-leadership-part-1/