ГРЕШКИТЕ, КОИТО УЧЕНИКЪТ СРЕЩА ПО СВОЯТ ПЪТ

Попитали един мъдрец какъв тип ученик  предпочита - талантлив или упорит? Мъдрецът отговорил – упоритият, защото него мога да го науча на всичко, колкото и малки да са му възможностите. 

Когато един човек реши да изучава айкидо, той вероятно е „запленен“ от нещо – красотата на движенията, липсата на насилие, идеята за хармония или нещо друго. Той отива в залата и вижда дали това, което правят му харесва или не. Ако му харесва, започва да тренира и се надява (или вярва), че скоро ще стане като един от тези с черните поли, които се хвърлят от всякакви положения, падат без да се почупят и стават отново, и отново ги хвърлят. 

Най-общо има два типа ученици: 

• такива, които искат да се променят и да учат; 

• и такива, които се раждат научени и знаят всичко (просто трябва да влезнат в залата и вече са „майстори“. 

От както съществува Светът, има един начин да се предава знанието – с обяснение и повторение. Ученикът слуша наставленията на своя учител, повтаря действията и се опитва да стане като на своя учител (понякога и по-добър). 

Много често се случва обясненията да бъдат неясни или неточни. Това може да бъде по две причини – или учителят иска ученикът да стигне сам до откритието как се прави това, или учителят не е наясно с материята и не може да научи своя ученик. 

Другият случай е когото учителят дава ясни и точни указания как да се изпълни действието, но ученикът не може да постигне това, което се очаква от него. Тук вариантите за това са няколко: 

• или ученикът не може да разбере какво се изисква от него; 

• или бърза и не иска да повтаря упражнението толкова, колкото е необходимо; 

• или има погрешни представи и разбирания, които не му позволяват да се справи със задачата. 

За всяка от тези ситуации има съответните причини и добрият учител трябва да ги знае, и да може да изведе своя ученик от заблудата, в която е потънал. 

Ако ученикът не може да разбере какво се изисква от него, той няма да постигне съответния резултат. Това може да го разколебае, и той да затвърди в себе си убеждението, че не може да се справя, че айкидо е трудно, че не е за него и т.н. 

Ако ученикът бърза и не иска да повтаря упражнението толкова, колкото е необходимо, той има проблеми с дисциплината, която е важен момент от успешното развитие на всеки добър майстор. Повтарянето на упражнението подпомага затвърждаването на резултатите, изчистването на грешките. Чрез многото повторения движението минава от съзнателно ниво на подсъзнателно ниво, като в мозъка се освобождава ресурс за изчистване на фините действия в движението. Именно това е малката разлика между две изпълнения, от които едното не ви харесва, а другото ви харесва и веднага сте готови да наречете втория „майстор“. 

Ако ученикът има погрешни представи и разбирания за техниката, вероятно в своите представи има нещо, което не съответства на действителността. За да се случи една техника „да работи“, тя трябва да отговаря на определени условия (колкото и невероятно да ви звучи). Тук се намесват законите на физиката и биомеханиката, които обикновено не се засягат по време на тренировка. 

В айкидо средите има различни вярвания, които не помагат за развитието на учениците и авторитета на айкидо. Обикновено единия хвърля своя опонент, а другия трябва да пада. След няколко повторения, ролите се сменят. Няма значение дали са изпълнени необходимия минимум от условия една техника да стане, единия пада. Това създава заблудата у другия, че техниката работи и много често никой не се задълбочава да мисли, дали наистина техниката работи. Това създава много проблеми на трениращите айкидо вън от залата. 

За да се преодолее този проблем, е необходимо сериозна работа заедно на ученик и учител, да се поставят правилните основи, за да може да се изгради една стабилна техника, която да може да отговори на всички въпроси, които ще възникват. 

Същото е и със строежа на една къща. Миямото Мусаши е описал много добре всичко това в своята книга „Ръкописът на петте пръстена“. Но трябва да се чете и да се мисли, а това не е от най-предпочитаните упражнения за много от хората. 

Това, което трябва да направим е да изградим правилни настройки на мисълта, защото именно тя (мисълта) ще управлява нашите действия след това. Добре е да изключим емоциите, които са в следствие на филмите, да спрем да слушаме приказки от 1001 нощи на различни „айкидо майстори“ и да се захванем сериозно с изучаване на принципите на айкидо, които могат да ни дадат отговор на всички въпроси, които ще възникнат в нас преди, по време и след тренировка. 

Всеки въпрос има отговор. Въпросът е дали вие го знаете. Ако не го знаете, питайте вашия сенсей. Той трябва да го знае. Ако не го знае …… 

В заключение, добрият учител ще използва всички възможни похвати, методи и техники за да направи своите ученици по-добри, а умният ученик ще направи всичко, което се изисква от него, за да стане добър, така че и двамата – ученик и учител, да се гордеят заедно от постигнатото по Пътя.

Успех в тренировките по Пътя!

П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.