СОДЖИ – ВЕКОВНАТА ТРАДИЦИЯ ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА ДОДЖОТО

 Почистването на доджото е отговорност на всеки ученик!

Хигиената и чистотата заемат важна част от традиционната и съвременната японска култура. Отношението към другите до голяма степен е част от това. Например носенето на маска, което стана популярно във връзка с пандемията, в Япония е познато от години. Когато човек е болен, дори с обикновена настинка, той слага маска за да предпази другите. Грижата за другия винаги е била на първо място в страната на изгряващото слънце.

Ако посетите Япония (пожелавам на всеки да успее да го направи), веднага ще забележите липсата на боклуци почти навсякъде. Превозните средства и гарите на обществения транспорт са почти безупречно чисти. Японските домове (както традиционни, така и модерни) също са почти винаги изключително чисти  и спретнати.

Когато посещавате японска къща, антрето е с размери около 1-2 квадратни метра и  човек трябва веднага да събуе обувките си. Домакините ще го помолят да носи чехли, които ще намери на входа. Чистотата е присъща не само за дома, но и за училищата, тъй като децата се грижат за чистотата в училище.

Външният вид на едно доджо отразява качеството на практиката, провеждана в него. Следователно, според старата традиция, почистването на доджото (соджи) е част от етикета на Будо.

Соджи е японски ритуал за почистване на доджото след тренировка. Идеята за почистването идва от дзен, в който физическата работа (саму) на монасите е упражнение за правилна стойка. Важно е дори и най-малките ежедневни задължения да се изпълняват с концентрирано внимание. Същия смисъл се използва и в бойните изкуства. Практикуващият, който се посвети на грижите за своето доджо, пречиства както доджото така също и своя ум. Това е упражняване на уважение, уважение и смирение и като такова не е работа, а умствена дисциплина.

В своята книга „Ръководство на монаха за чист дом и ум“, японският будистки монах Шукей Мацумото пише: „Денят на монаха започва с почистване! Правим го, за да премахнем мрака в сърцата си."

Соджи е първата стъпка към смирението. Дълбокото значение на соджи е „усвояване на стойността на „безсмислената работа“. Соджи ни учи, че няма „хубава“ работа, това е безсмислено. Никой не е извинен, докато доджото не се измие и подсуши след тренировка. Никой!

 „Да оставим  доджото по-чисто отколкото сме го намерили, когато сме дошли за тренировка“ това трябва да бъде в съзнанието на всеки практикуващ бойни изкуства, защото всеки един от тях, вероятно несъзнателно е допринесъл за замърсяването на доджото.

Представете си 10 – 20 човека и всеки от тях е оставил по нещо в доджото след всяка тренировка – конци от кимоното, мъхчета, кожички, нокти, косми и всичко друго, което можете и не можете да си представите, остава след трениращите. Да не забравяме прахта и калта, която носим с обувките отвън, дъвките, които изхвърляме когато ни направят забележка, сокчето, което сме допили в доджото преди тренировка и сме оставили някъде, опаковките от бонбони, когато някой от групата е почерпил по някакъв повод. Ами ако в доджото има не един ами няколко класа един след друг? След една натоварена седмица в доджото, то се нуждае от почистване и подреждане, за да бъде готово за следващата седмица.

Всеки обича да има красиво доджо, отопляемо през зимата и климатизирано през лятото, да има чисти бани и съблекални. Това, което не обича, е да помага доджото да бъде чисто и красиво.

НО това е ЧАСТ от вашето обучение, не само малка част, а по-скоро ОГРОМНА част. Грижата за чистотата и това как изглежда доджото е отговорност на всеки ученик!

Някои хора се съпротивляват на този ритуал, като се позовават, че не посещават доджото, за да почистват помещенията и дори стигат до там, че заявят, че не плащат таксите си за обучение за да почистват пода и помещенията. Това отношение е напълно против принципите на японските бойни изкуства.

Ето мнението на един майстор по карате за „соджи“:

„През годините, в които преподавах, всъщност съм имал възрастни ученици да отказват да чистят, защото не чувстват нужда от това. Имам оплаквания от родители на деца, защото не смятат, че детето им трябва да го прави. И възрастните, и родителите много грешат по този въпрос. Родителите, които се оплакват, искат да научим децата им да поддържат стаите си чисти и да се гордеят с това, което правят, но не можем да ги накараме да чистят доджото?

Какъв по-добър урок да ги научиш от това да почистят доджото! Възрастните, които се втурват на някъде, опитвайки се да го избегнат, се ядосват, когато им кажат, че е техен ред да чистят. Те мислят, че вършат мръсна работа, която ще ги омърси, но все пак те тренират карате, за да се научат на търпение, дисциплина и уважение... и трите черти, хвърлени на вятъра, когато трябва да чистят“.

Почистването на доджото се извършва по традиционния начин - на ръце и колене, с кърпа. Това се отнася до почистването на съблекалнята и тоалетните, ако има достатъчно ученици. Използвайки влажни и чисти кърпи, учениците се нареждат един до друг и бутат кърпите си по пода, докато целият под е напълно чист. След това кърпите се изцеждат, изплакват, обикновено се окачват да изсъхнат, готови за следващия път, а учениците с по-ниския ранг най-често изхвърлят водата от кофата, ако се използва кофа.

Соджи не включва само подът. То включва всички помещения  в доджото като коридори, тоалетни и съблекални, макар и не толкова често, колкото на пода. Повечето организации почистват цялото доджо в края на годината след последната тренировка, за да посрещнат новата година с „чисто доджо“ – не само физически почистено, но там където е чисто, мислите на хората са различни. На душата става по-чисто и това предразполага за нови и по хубави тренировки.

Когато това стане навик и хората го приемат като нещо, което им помага да станат по-добри, а не като наказание, този навик се пренася извън доджото, което води до много по-хубав дом, чиста и подредена спалня и много други ценни черти. Научаването му в доджото води до по-здравословен начин на живот и извън доджото.

Този ритуал се практикува в повечето традиционни доджо (от всяко японско бойно изкуство) в и извън Япония.

 „Защо просто не използвате моп и кофа, за да почистите пода или да наемете чистачка, която да почисти доджото?“ може да попитат някои.

Този редовен ритуал се разглежда като част от обучението и помага за развиване на качества като смирение, сътрудничество, групов дух и общуване между всички, без значение от тяхната степен. Това не е наказание, както мнозина го смятат – то е за поддържане на чистота и хигиената в доджото.

Има ученици, които имат черен колан и смятат, че вече не трябва да помагат при почистването на доджото, сякаш е под техния „статус“. Да мислиш, че има работа в доджото, която не е за теб, след като имаш черен колан, е жалко черта, която не е съвместима с това да си черен колан. Ако се съмнявате, спомнете си, че белият колан се опитва да се превърне в черен колан, което означава да си смирен и да изпълняваш дълга си.

„Можете да си купите черен колан навсякъде, но да го заслужите и да станете добър, изисква характер, а не просто запомняне на някаква учебна програма“.

Другата алтернатива е вашият сенсей да наеме човек, който да почисти доджото. Това означава повече пари, които трябва да дойдат отнякъде, а никой не иска да види увеличение на таксата си, нали?

Запомнете това и помагайте в доджото. Вътре в доджото всичко е свързано. Всичко, което правите, се отразява на всички останали и обратно. Всички чистим заедно, всички тренираме заедно и всички помагаме на доджото.

Почистването на доджото е тясно свързано с взаимното уважение между сенсей и учениците (деши). То се извършва от всички членове и посетители в доджото, независимо от техния ранг. Това показва уважение към тези, които могат да тренират след това, но също и към самото доджо. В крайна сметка, това е доджото, където всички ние се радваме на тренировките и нашето развитие, и именно затова ние сме отговорни да поддържаме доджото чисто.

Когато всички ученици се чувстват отговорни за чистотата и развитието на доджото, този ритуал укрепва връзката между тях и очертава пътя им заедно напред. На свой ред сенсей, виждайки готовността на своите учениците да направят доджото едно по-добро място, той отвръща на този жест като с още по-голяма отдаденост им разкрива следващите стъпки по техния път към черния колан или тяхното развитие и усъвършенстване.

Като се има предвид всичко по-горе, съвсем естествено е чистотата и подредеността да са задължителни в доджото. Соджи (почистването) се разглежда като част от това да си ученик. Традицията на соджи е много важна от гледна точка на правилното развитие на характера на ученика,

Друг майстор споделя: „Когато бях малко момче в доджото, ми разказаха история за това как сенсей никога не би поискал от ученика да помогне. Ученикът трябва сам да прояви инициатива и да помогне. Днес в нашето общество това липсва и това е много обезпокоително. Хората проявяват инициатива само когато има нещо, което да спечелят, а това не е в духа на бойните изкуства, това е егоистичен характер.

Почистването на символите на доджото - снимките на Основателя на стила или най-големите майстори и камидана отнема не повече от пет минути, но това е вашата признателност към идеята, към традицията, която следвате. Вашата благодарност, за това, че го има изкуството, което харесвате, доджото, в което имате възможност да се упражнявате и да ставате по-добър!

Използвана литература:

https://federation-geido-tao-chi-kihon.com/soji-cleaning-of-the-dojo/

https://www.lkakarate.com/single-post/2020/06/29/soji-cleaning

https://thedojoshorinkan.wordpress.com/2016/02/08/soji-cleaning-the-dojo/

https://www.buddhistdoor.net/news/japanese-monk-promotes-cleaning-as-a-path-to-well-being/