ИСТОРИЯТА НА МЪЖА СЪЗДАЛ ИАЙДО - ИЗКУСТВОТО ДА ПОБЕДИШ СВОЯ ПРОТИВНИК ОЩЕ С ИЗВАЖДАНЕТО НА СВОЯ МЕЧ

 

„Не вади своя меча си, не принуждавай другите да го извадят. Не сечи и не принуждавай другите да секат. Не убивай и не позволявай да те убият“.

Хаяшидзаки Джинсуке Шигенобу - Създател на иайдо

ИСТОРИЯТА НА МЪЖЪТ СЪЗДАЛ ИАЙДО  - ИЗКУСТВОТО ДА ПОБЕДИШ СВОЯ ПРОТИВНИК ОЩЕ С ИЗВАЖДАНЕТО НА СВОЯ МЕЧ

По време на периода Муромачи (1336 – 1573) живял човек, който променил изкуството на боравенето  с меч завинаги. Изкуството, което създал е живо повече от половин хилядолетие и продължава да намира все повече последователи днес. 

Историята на този велик мъж и неговите прозрения, могат да помогнат на хората, които практикуват „Пътя на Иай“ – изкуството на поразяването на противника още с изваждането на меча, както и на много други хора, които искат да започнат да се занимават с това бойно изкуство. Кой е човекът създал това изкуство и какъв е бил неговият жизнен път, ще разберете, ако прочетете тази статия до края.

На 12 януари 1542 г. в семейство на войн в село Хаяшидзаки, (днешна префектура Ямагата, град Мураяма) се родило момче, на име Тамиджимару Асано. Бащата на момчето - Асано бил известен като любезен и вежлив човек, което му спечелило доверието на своя господар. Майката на Тамиджимару, Сугано, била интелигентна жена, веща в много изкуства. На младини тя била прислужница на принцесата на замъка Ямагата Касуми.

Когато Тамиджимару бил на пет години семейството му било застигнато от голяма трагедия. През 1547 г. бащата на Тамиджимару е жестоко убит от Сакагами Шузен Той служел като инструктор по бойни изкуства към клана Могами. Сакагава бил злобен човек и много завиждал на Асано, заради неговата доброта и начина, по който той изпълнявал своите задължения в замъка.

Една вечер, заслепен от своята злоба Сакагава направил засада на Асано, който се връщал от посещението на семейния му гроб в светилището Хаяшидзаки Мидзин. Сакагава го убил и избягал в мрака на нощта.

След смъртта на баща му, Тамиджимару и майка му Сугано, били лишени от издръжка изпаднали в бедност. От момента, в който бащата на момчето бил убит, майка му прекарала  години в молитви към божеството на храма Хаяшидзаки Даймидзин с една-единствена молба – да получи възмездие за смъртта на съпруга си.

С малкото дете в ръце Сугано се молела всеки ден в храма, като през цялото време чакала синът й да навърши пълнолетие и да отмъсти за баща си. След като в крайна сметка чул от майка си, че баща му е бил убит от зъл човек, наречен Сакагава Шузен, Тамиджимару направил първата си стъпка по дългия път на отмъщение и започнал обучението си по бойни изкуства според указанията на майка си.

На седем години, Тамиджимару започнал да изучава Кио рю кенджуцу (Kyō Ryū Kenjutsu Heihō) под ръководството на Хигашине Джиро Даиу (Higashine Jirō Dayū).

Този стил на бой с мечове бил основан през периода Хеян (794 – 1185)  и легендата гласи, че всички други училища по кенджуцу до ден днешен са създадени от този стил. Известните братя Йошиока, които Миямото Мусаши победил, са практикували в това училище.

На четиринадесет години Тамиджимару посетил още веднъж храма, за да извърши ритуал, при който в продължение на  100 дни се молил и тренирал усилено.

Една нощ, по време на съм му се явило божеството на храма. То научило младия Тамиджимару, че насилието трябва да се избягва на всяка цена, като е по-добре да насочиш опонента си към „праведния път на мира и морала“, вместо просто да го убиеш. Той научил, че е по-добре да бъде създаден един велик човек, който от своя страна да създаде още велики мъже, вместо просто да убива. Само в краен случай човек трябва да се обърне към насилие и това е само за да се предотврати убиването на други хора впоследствие. Тази тенденция е позната под името „Кацу джин кен“ – мечът, който дава живот.

Това било раждането на школата Мусо – Шинден джушин рю (Musō Shinden Jūshin Ryū), често познато като Ейшин рю (Eishin-ryū).

През 1559 г., когато бил на седемнадесет години, Тамиджимару Асано променил името си в светлината на откриването на новото си Аз. Тази практика била често срещана при японските воини по това време. Името, което приел било Хаяшидзаки Джинсуке Шигенобу.

Скоро след това Хаяшидзаки бил посветен в тайното учение на школата Кю Рю кенджуцу хейко (Kyō Ryū Kenjutsu Heihō) от майстор Хигашине Джиро Даиу (Higashine Jirō Dayū).

След това той отново предприел пътуване до храма, където получил прозрение, и се заклел пред Боговете, че ще отмъсти за смъртта на баща си, като едновременно с това се помолил за успех в предстоящото си пътуване.

Той поискал позволение от майка си и своя учител, за да започне „Муша Шугио“, (поклонение, което се състояло в странстване на воина за усъвършенстване на неговите умения).

Докато пътувал към Накасендо, Хаяшидзаки се озовал в Шиншу (днешната префектура Нагано). Той намерил подслон в резиденцията на Китаяма Ханземон, член на мощен местен клан. По време на престоя му там, група бандити, нападнали резиденцията. С изключително майсторство Хаяшидзаки извадил меча си и с едно бързо, непрекъснато движение светкавично изпратил на ония свят техния главатар и лесно довършил останалите разбойници. Тази поразителна  победа  се разпространила бързо и много хора пожелали да станат негови ученици.

По време на пътуването си той тренирал с редица квалифицирани майстори и обучил много ученици, които впоследствие продължили да създават свои собствени школи.

През април 1561 г. деветнадесетгодишният Хаяшидзаки участвал в състезание по бойни изкуства, проведено пред тринадесетия Шогун на шогуната Ашикага, Ашикага Йошитеру. Сред зрителите били много местни даймио (феодални господари).

По време на двубоите си Хаяшидзаки постигнал впечатляваща победа над Нита Йошиаки, майстор на школата Сува Рю (Suwa Ryū), и бил награден с меч, направен от семейството на известния майстор на меча Нобукуни. Това събитие станало още една повратна точка за стила на Хаяшидзаки и добавило допълнително авторитет  към непрекъснато нарастващата му репутация.

Скоро след този успех в живота на Хаяшидзаки настъпил драматичен обрат. През май същата година до него достигнала информация, че човекът, който е убил баща му, Сакагами Шузен, този, когото толкова отчаяно  търсил през всичките тези години, живее във Фушими, Киото, като се криел под псевдонима Розан Дайзен Тошитака.

Изпълнен с решимост да отмъсти за смъртта на своя баща, Хаяшидзаки започнал внимателно да проучва движенията на Сакагава, очаквайки подходящия шанс да отмъсти за смъртта на баща си. След дълги години в очакване на възможността да отмъсти за смъртта на своя баща, най-накрая на 17 май 1560 г. Хаяшидзаки успял да се изправи срещу убиеца на своя баща.

С едно перфектно движение на своя меч Нобукуни, Хаяшидзаки отсякъл главата на Сакагами и го изпратил при Буда. Най-накрая той успял да отмъсти за баща си, като по този начин сложил край на годините на скръб в семейството му.

След като се прибрал в родния си град, Хаяшидзаки разказал на майка си и на своя учител за премеждията, които имал по време на своето поклонение, след което положил главата на Сакагами на гроба на баща си. Той се помолил най-накрая баща му да може да намери покой и посетил още веднъж храма, където всичко започнало.

За да отпразнува храбростта, предаността и мъжеството на  Хаяшидзаки, местното село направило фестивал в негова чест. След като завършил мисията си, в знак на признателност и уважение, Хаяшидзаки оставил меча си Нобукуни в храма, където се намира и до днес.

През следващата 1562 г., след дълги години на трудности майката на Хаяшидзаки се разболяла и умряла.

Без повече причина да остане в селото си, той продължавал да копнее да подобри своите умения в работата с меч и отново се отправил на второто си странстване (Муша шугио).

По време на това пътуване Хаяшидзаки обучил много ученици разпространявайки своя стил на мигновеното изваждане на меча и поразяване на противника.

На двадесет и шест години Хаяшидзаки се установил при Мацуда Норихиде, пряк васал на клана Ходжо, където обучавал мъжете от клана на бойното изкуство, което усъвършенствал в продължение на много години.

На 10 май 1595 г. Хаяшидзаки продължил своето поклонение на юг към Ичиномия (днешния град Омия, префектура Сайтама). Той живял на територията на местния Шинто храм, където прекарал около три години, развивайки своето изкуство и търсейки вътрешна хармония.

След няколко години на странстване и обучение на стотици привърженици на неговия стил, той отново се насочил към родното си село, за да изчезне сред пясъка на времето.

Местонахождението му след този период, както и мястото на смъртта и местоположението на гроба му са неизвестни, въпреки че в град Кауагое има скромна дървена плоча, означаваща последното му известно място на пребиваване.

Много рядко се случва за някой с толкова голямо влияние като Хаяшидзаки да бъде записано толкова малко, но времето, в което живял съвпаднало с дълги периоди на граждански войни и размирици.

Падането на шогуната Ашикага (1336–1573) и преминаването към децентрализирано правителство и системата Даймио, вкарало впоследствие Япония в периода Сенгоку (1467 до 1573), по-известен като „Периода на Воюващите държави“, който се характеризирал с безспирна гражданска война, обществени размирици и политически интриги.

Смята се, че по време на тази суматоха, повечето записи са изгубени. Заедно със смъртта на много от учениците му по време на войните, много от записите били загубени. Но въпреки това той имал голям брой ученици, които продължили неговото наследство, създали свои собствени системи и школи, а някои от тях вече били известни сами по себе си.

Библиография:

https://tengukenkai.weebly.com/blog/category/all      Тhe legendary roots of iaido

https://jushinden.wordpress.com/2015/06/04/the-life-of-hayashizaki-jinsuke-minamoto-no-shigenobu/   The life of hayashizaki jinsuke minamoto no shigenobu