ЧЕТИРИТЕ СТЪЛБА, КОИТО СА В ОСНОВИТЕ НА ДОБРОТО ДОДЖО

Доджо е мястото, където обикновено хората отиват, за да учат бойно изкуство и да станат по-добри! По-добри от себе си (не от другите), защото истинската победа е победата над самия себе си. По-добри от вчера, от предишната тренировка или от последния път, в който сте правили техниката.

След известно време първоначалното намерение избледнява и бива заместено от много други емоции – стремежът да се покажем, че знаем много или всичко, оправданието, че това е много сложно и никога няма да го научим или не е за нас и т.н.

За да постигнем добри резултати и да се превърнем в това, което сме мечтали в началото има някои прости условия, на които трябва да отговаря едно доджо.

Нашата цел е да очертаем тези условия, които са важни, за да можете да израснете добри и успешни не само в бойните изкуства, а и в Живота, защото начинът на мислене е един и същи и ако тренирате бойни изкуства от няколко месеца до няколко години, то предизвикателствата в живота ще бъдат до самия край.

УВАЖЕНИЕТО – РЕЙ

Много хора мислят, че няма разлика между зала за тренировки и доджо. В действителност има. Това, което трябва да има в едно истинско доджо е дух на уважение и разбирателство. Уважението към изкуството, което учите, уважение към сенсей, който отделя от времето и знанията си, за да станете по-добри, уважение към другите в доджо, които играят с вас и ви помагат да видите и да отстраните своите грешки и на последно място уважение към вас самите. Защото продължавате да преследвате своята мечта, защото не се поддавате на изкушението да пропуснете тренировка заради някой купон или защото не сте в настроение.

Някои хора объркват последователността на уважение и поставят себе си на първо място. Тогава тяхното движение (трудно е да кажа развитие) отива в една друга посока, която не представлява интерес за статията. Вероятно сте виждали много такива случаи особено вън от света на бойните изкуства.

Място в което се събират хора за да тренират и да демонстрират своето превъзходство над другите, няма духа на едно истинско доджо. То се превръща в място за демонстрация на Егото на едни над други.

ДОДЖОТО

Уважението към доджо започва с влизането в него. Още на самия вход хората, които уважават традициите се покланят в знак на уважение. Това е един символичен жест на признателност, който много често се изпълнява от хората по инерция без да съзнават дълбокото му значение, или пък дори не се изпълнява.

Представете си, че го няма това място, къде бихте тренирали? Пред блока или на стадиона. Вероятно ще пропуснете много тренировки защото вали, защото е студено, горещо или тъмно.

А вашето доджо винаги е там и ви чака, готово да ви предостави условия да се усъвършенствате и да изграждате своите умения, дух и тяло.

В древността практикуващите бойни изкуства са съзнавали символиката на това място. Именно това изразява поклонът на входа на доджо – една дълбока признателност за това, че го има, че е готово да ви приюти и да ви помогне във вашия път на развитие.

Спомнете си това следващия път преди да прекрачите прага на вашето доджо.

СЕНСЕЙ

Следващият стълб в едно добро доджо това е сенсей. Не всеки, към който се обръщате с този титла може да се нарече наистина сенсей. Много хора го използват по инерция, защото чуват, че другите го използват или защото така е прието, без да се замислят какво се влага в това понятие.

В буквален превод сенсей се превежда като „роден по рано“. Това означава, че сенсей има повече опит на базата на многото практика, през която е минал. Истинският сенсей е този, който е до вас във всеки един момент. Той  е този, който ще ви даде напътствия или ще ви помогне да отстраните грешките, които допускате.

Ако вашият сенсей се интересува само дали сте си платили за месеца, тогава го сменете при първа възможност. Сенсей е човекът, който ще бъде с вас от първия път когато прекрачите прага на доджото, до последния момент, в който не решите да забравите за идеята, с която сте дошли първия път. Той е човекът, който ще ви покаже първите стъпки в изкуството, което сте избрали. Той ще бъде с вас докато се подготвяте за предстоящия изпит или състезание. Той ще бъде този, който ще ви връчи черния колан, когато стигнете до този момент.

Един истински сенсей всеки път ви дава частица от неговото познание и умение с надеждата, че вие ще ги вземете, ще се грижите те да станат част от вас и по-късно да ги споделите с хората, които са дошли след вас в доджо.

Това изисква да се отнасяте с необходимото уважение към него.

УЧЕНИЦИТЕ

Учениците са последния стълб, който завършва изграждането на едно истинско доджо. Не количеството, а качеството на учениците е важно.

Успехът на доджото зависи от всеки един негов член. С изкачване в стълбицата на йерархията със степените, растат и вашите отговорности, защото всички, които са дошли след вас или имат по-ниска степен, гледат вас, какво правите и как го правите. Така дори да не го осъзнавате, вие вече сте се превърнали в модел, на подражание – в добър модел, към който да се стремят начинаещите или в модел, който им показва как по-лесно да вземат следващата степен, как може да се говорят глупости, да се спори със сенсей или да не се прави всичко, което той показва, защото вие имате собствена програма на развитие и просто използвате мястото за кратко, докато постигнете целите си (ако ги постигнете).

Във всяко доджо има начинаещи и напреднали ученици. Разликата между едните и другите се вижда с просто око. Това, което обаче отличава едно добро доджо от посредственото е в отношението между тях, във взаимопомощта и отношението към тренировъчния процес и помощта, която оказват на сенсей.

Старшите ученици са тези, които трябва да помагат на сенсей в доджото. Те са като лявата и дясната му ръка. Без тяхната помощ, успехът на доджото е невъзможен. Израстването в степени задължава старшите ученици да бъдат за пример във всяко едно отношение. Те са пример за всички по-млади, които практикуват. Дори да не го осъзнават много погледи са вперени в тях. Всеки по-млад ученик иска да види как ще изглежда след време. Ако старшите ученици дават добър пример със своето поведение и изпълнение на техниките, по-младите ученици ще се стремят да приличат на тях.

Начинаещите ученици са „свежата кръв“ в едно доджо. Това, което ги отличава е ентусиазмът, чистото желание да учат може да се определи с понятието „съзнанието на начинаещ“. За начинаещите е присъщо желанието да бързат, да се стремят да научат „всичко и веднага“. Добрият вариант е да се намери балансът между стремежът към нови знания и хилядите повторения, които в много случаи им се струват безсмислени.

Има и такива начинаещи, които са по-плахи и неуверени. Те имат нужда да бъдат насърчени и подкрепени и точно тук е ролята на сенсей – да намери точния баланс. Едните да окуражи, а другите да накара да забавят темпото. Без баланс няма да има успешно развитие. Едните ще „прегорят“ бързо и вероятно ще спрат да тренират, а другите няма да могат да достигнат своя потенциал поради неувереност.

Ако има нещо, което не ви е ясно, попитайте. Вашият сенсей ще ви отговори. Опитайте се да разберете какво ви казва и продължете да се упражнявате. С времето и упоритите тренировки, прогресът във вашето развитие ще дойде. Грешка е да питате другите ученици, защото ви е срам или страх да питате вашия сенсей. Учениците нямат достатъчно опит, за да ви дадат правилен съвет, те може да споделят какво им е помогнало, но това не означава, че ще помогне и на вас. Всеки човек е уникална вселена и именно добрия сенсей, е този, който с един поглед може да види какво не ви достига и да ви каже. В бойните изкуства учителят чрез опита си се опитва да развие уменията на ученика, а ученикът във всички случаи добавя към опита на учителя.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Атмосферата в доджото е като един жив организъм. Когато всичко функционира в добър дух и хармония, атмосферата е подходяща за добри тренировки и развитие на нейните членове. Когато в доджото се настани „вирус“, който мисли единствено за себе си и своето бързо израстване, това започва да намалява ефективността на доджото и е предпоставка за контузии и срив в добрата атмосфера в доджото. Това намалява силата на духа в доджо. Ако тези „вируси“ станат повече, духът в доджото е заразен. Ако не се намесят всички ученици и не създадат среда, която да премахне „вирусите“, духът в доджото ще бъде заразен и отровен. Такова място няма бъдеще.

Духът в доджо се изгражда с усилията на всички – от най-високите степени, които имат повече опит до тези с най-малко опит, които имат „съзнанието на начинаещ“ и чистото желание да учат.