УЧИ ДЕШИ – ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ПЪТ КЪМ МАЙСТОРСТВОТО

 

Терминът „учи деши“ -  (内 弟子) буквално означава „ вътрешен ученик“. Това няма нищо общо с разбирането на българите за „вътрешен човек“. Напротив, това е ученик, който понася най-много несгоди и изпитания по пътя към своето развитие. Учи деши е човек, който е решил да извърви по-строгия „Път“ на физическа, умствена, емоционална и духовна дисциплина за определен период от време. Това „чиракуване“ било предназначено да развие айкидо (и другите японски бойни изкуства) в дълбочина и да задълбочи разбирането на желаещите  за изкуството.

Морихей Уешиба демонстрира техника с Нобуйоши Тамура сенсей. Вдясно се вижда Мицуги Саотоме сенсей

Традицията повелявала, че ако искаш да стигнеш по-близо до уменията на своя сенсей, трябва да бъдеш по-дълго време с него. Това включвало да спиш в неговата къща – не означавало да спи със сенсей в една стая, а да бъде на разположение на своя сенсей 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

Във времената когато хората в Япония разполагали със собствен имот, в който се намирала къщата на майстора, пристройката, която се използвала за доджо, имало обособени и стаи за „вътрешните ученици“, в които те живеели.

Снимка на входа на старото Хомбу доджо

Какво включвали задълженията на „учи деши“? Те трябвало да участват във всички тренировки, които имал сенсей. По онова време в някои доджо имало сутрешни тренировки, вечерни тренировки, както и индивидуални тренировки на по-заможни хора, деца и др., които се провеждали по желание на клиента. Учи деши помагал на своя сенсей, като с него били показвани повечето техники, което не било лесно всеки ден по няколко пъти, но това бил Пътя желаещият да се докосне по-близо до „тайното познание“ на своя сенсей.

Говори се, че в старите времена това бил начинът да се избере следващият наследник на школата и да бъде обучен така, че да продължи традицията на школата.

Освен участието във всички тренировки, неговите задължения включвали почистване на доджото сутрин преди първата тренировка, както и след всяка тренировка, почистване след последната тренировка, защото доджо е свято място и не може да остане мръсно. Работа в градината и по къщата на сенсей. Грижа за своя сенсей – правене на масаж, ако е необходимо, асистиране по време на пътуване до други градове за провеждане на семинар и още куп неща, които поставяли на изпитание „вътрешните ученици“. Като отплата за своя труд и уважение към сенсей, младите „учи деши“ получавали допълнителни наставления за техниките, тренировки сами със своя сенсей, както и възможността да общуват с него.

Ука Онода практикува на открито в Иуама под зоркия поглед на основателя Морихей Уешиба. Уке е Казуо Чиба

Не мислете, че това приличало като да си пиете коктейла с някой приятел. По скоро приличало на строга казарма (въпреки, че повече от младите вече не знаят какво е това).

Точно тези задължения, изпитания и премеждия, на които били подлагани „учи деши“, калявали духа, тялото и волята повече от всички тренировки, защото човек трябвало да постави себе си на второ място и първо да се погрижи за нуждите и прищевките на друг – на своя сенсей.

Как се става „учи деши“? Само след препоръка на някой, на който сенсей може да има доверие, както и след наблюдение от самия сенсей, защото местата за „учи деши“ не са много и не всеки може да издържи натоварването на което са подложени те.

За да сме напълно откровени, не всеки успявал да се задържи дълго, близо до своя сенсей, но тези, които поставели себе си на второ място, станали едни от най-добрите майстори по айкидо. Много от тях са майсторите, на които се възхищавате като гледате техни изпълнения в You Tube или са образец за подражание на милиони айкидисти по света.

Разбира се освен тези ученици имало и други, които идвали само за тренировката, следкоето се прибирали в къщи. Те били известни като „сото деши“ -  外 弟子 – външни ученици. Те също искат да „навлязат в Пътя на бойното изкуство“, но вероятно работа, семейство или други причини не им позволяват да изпълни условията на обучението на „учи деши“. Често се случвало сото деши да не разбират всички аспекти на дадена техника, защото докато изпълняват някои ежедневни дейности в къщата или на път, сенсей разказвал на учи деши, за някои важни елементи, за които не оставало време на тренировка или пък не били за всеки. Това породило и разликата в изпълненията на различните майстори.

С развитието на индустриализацията на Япония, хората започнали да работят в учреждения или фабрики и идеята за обучението на „учи деши“ претърпяла някои промени. Също така хората започнали да живеят в апартаменти или в други къщи, а доджо се обособили като самостоятелни места за тренировки. Когато било изградено новото Хомбу доджо (главна квартира на бойното изкуство) на айкидо, тогавашният Дощу (Пазител на Пътя) Кишомару Уешиба се преместил да живее вън от доджото и била затворена една страница от историята с „учи деши“.

Разбира се отново имало хора, които се грижели за чистотата на доджото и помагали на сенсей в тренировките, административните дейности и по време на пътувания, но те били наричани „сумикоми шидоин“ (住 み 込 み 指導員).

Днес все още много доджо по света предлагат възможност да извървите „Пътя на учи деши“, като останете за определено време да живеете в доджото и да участвате във всички тренировки.

За да постигнете повече, както в бойните изкуства, така и във всяка сфера от живота, трябва да излезете от „Зоната си на комфорт“. Точно това по своята същност представлявало и обучението на „учи деши“.

Спомнете си го следващия път, когато тръгнете на тренировка.