ЕДИН ОТ УРОЦИТЕ НА СЕНСЕЙ

ЕДИН ОТ УРОЦИТЕ НА СЕНСЕЙ

Беше топла вечер след една от тренировките на семинар, който водеше Тойода сенсей.  Седяхме в един ресторант близо до залата на по бира. Един от учениците му зададе въпрос искайки да научи още нещо за айкидо или да задоволи моментното си любопитство.

Тогава сенсей попита:

- Знаете ли как трябва да се обърне един ученик към своя учител, за да попита по някой въпрос, който го интересува?

Ние отговорихме, че ще се радваме да ни каже как е правилният начин и той започна да ни разказва:

- Първото нещо, което трябва да направи е да попита: “Сенсей, може ли да Ви задам един въпрос?“

Тогава, каза той, може да последват два отговора:

Ако сенсей каже „НЕ”, ученикът трябва да се поклони, да каже „благодаря сенсей” и да се оттегли.

Ако сенсей каже „ДА”, ученикът пак трябва да се поклони, да каже „благодаря сенсей” и да зададе своя въпрос.

Сенсей може да отговори на въпроса и тогава ученикът трябва да се поклони и да каже „благодаря сенсей”, а може и да не отговори.

Ученикът отново трябва да се поклони и да каже „благодаря сенсей”.

Причината да не отговори сенсей на своя ученик, каза Тойода сенсей, не е че не знае отговора. Много често ученикът има нужда да помисли сам, вместо да получава наготово отговора на своя въпрос. Друг път ученикът може да се опита да задоволи своята суета и да задава глупави въпроси. Има случаи, в които ученикът просто пита, без да се съобразява с времето и мястото, на което задава въпроса.

Обикновено сенсей е този, който трябва да прецени кога е мястото, времето, начинът и какво трябва да каже на своя ученик. Това не е суета от страна на сенсей. Това е част от айкидо – да подбере правилното място, време и думи за да отговори на своя ученик, така че той да го разбере.

Ученикът е този, който трябва да уважи мнението на своя сенсей, каквото и да е то. Дори да получи отрицателен отговор, той трябва да се поклони и да благодари на своя сенсей и преди да си помисли „Тоя пак се надува” да се замисли, какво точно не е направил както трябва или защо не е получил отговор.

Има и друга възможност:

Ученикът да получи отговор на своя въпрос и да „литне в небесата” от радост, че сенсей му е отговорил и много често точно така, както ученикът е очаквал. Тогава той ще спре да мисли по въпроса и вероятно до края на живота си ще се позовава на този отговор, без да се замисля, дали още е в сила отговорът, който е получил или обстоятелствата са се променили и ситуацията се нуждае от ново питане или нов отговор.

При третия случай ученикът е получил отговор, но той е различен от този, който е очаквал. Тогава ученикът има възможност да приеме, че сенсей не го е разбрал, да се позове на факта, че всеки има право на мнение и да не се замисли какво иска да му каже сенсей.

Още по интересен е случаят при който ученикът пита и получава отговор, но отговорът „не му харесва” и се впуска в дискусии с други ученици, търси потвърждение на мнението си, най-често в книги и видео филми с единствената цел да потвърди своето мнение, вместо да се замисли над въпроса: „Какво ли иска да ми каже сенсей?”. Тогава за какво е питал сенсей – може би за да чуе от устата на сенсей това, което иска. Ами ако не го чуе. Трябва ли да го приеме или да го отхвърли?

Труден е пътят към съвършенството и ние не трябва да избираме лесния път. Няма лесен път нито за сенсей, нито за ученика. Те не са различни, те са част от една система и колкото по-добър е единият, толкова по-добър става другият и обратно.

Изминаха много години от тази вечер. Сега когато анализирам тази ситуация вероятно си мисля, че сме задали въпрос в неподходящ момент, но отговора в три кратки стъпки, който ни даде Тойода сенсей го помня още. В моята практика на сенсей и преподавател по айкидо, аз имах хиляди възможности да се уверя в правотата на тези думи.
Автор: Красимир Цветанов