По Пътя

Правилата, които ще прочетете не са създадени за да ви ограничават. Те са създадени за да ви помогнат да навлезете по-бързо в света на бойните изкуства, да тренирате безопасно за вас и за другите хора в доджо (място за тренировки). Ако искате да бъдете част от нас, спазвайте ги. Ако има нещо, което не ви е ясно или не сте разбрали, попитайте вашия сенсей (учител). Той ще ви отговори. ПРЕДИ ТРЕНИРОВКА Бъдете в доджо половин час преди започване на тренировката. Спазването на времето е важно, за да можете да подготвите вашето съзнание и тяло за предстоящата тренировка. Денят може да е бил труден и изпълнен с проблеми и предизвикателства, които е трябвало да решавате, но когато престъпите прага на доджото, всичко това, трябва да остане навън. Това ще подобри вашата концентрация върху тренировката и ще ускори процеса на заучаване на техниките, както и ще предпази вас и другите ученици от травми и контузии. Дрехите за тренировки ( кейко ги ) трябва да бъдат чисти и прилежн...

Вероятно всеки от вас е чувал за Миямото Мусаши – легендарният японски майстор на меча, живял през ХVІІ век,   който не е бил побеждаван никога в двубой. За широката публика той става известен с романа на Ейджи Йошикава „Мусаши“. Малко известен факт е, че въпреки всичко той   е бил побеждаван. Този разказ обаче не е за Миямото Мусаши, а за един достоен опонент, който се срещнал с него два пъти. Тези срещи променили живота му и поставили началото на ново бойно изкуство. Този човек се казва Мусо Гоносуке. По онова време (ХVІ – ХVІІ век), двубоите са били нещо обичайно. Много майстори на меча са търсели всеки ден да премерят сили с някой, за когото се е говорило, че е добър, по-добър или най-добър. Това била обичайна практика, наречена „муша шугьо“ и много самураи, в стремежа да развият бойните си умения, често предприемали пътувания из Япония, търсейки да победят някой известен майстор. Много често двубоите се провеждали с истински мечове и това завършвало с фатален...

ПРЕДИСТОРИЯТА НА ТЕОРИЯТА ЗА 10 000 ЧАСА Чували ли сте „Правилото на 10 000-те часа”? То е формулирано от професор К. Андерс Ериксон, който в продължение на 30 години изучавал дейността на професионални спортисти, музиканти от световна величина, известни гросмайстори на шаха. В основата на правилото е теорията, че за да станете експерт от световна величина   в която и да е област, трябва да отделите 10 000 часа за това, което правите? Повече информация по въпроса можете да прочетете тук:  https://onthewaymy.blogspot.com/2020/04/blog-post_25.html Изследванията на професор Ериксон от последните три десетилетия сочат, че „съзнателната практика“ е ключът към успеха в която и да е област. Той обаче заявява, че много хора тълкуват „съзнателната практика“ по различен от него начин. Въпреки това, той стигнал до следния извод: „Прекарах последните 30 години, опитвайки се да определя границите, които възпират даден човек да постигне успех в която и да е сфера...

ПРОСТА, ПРОСТА АМА КОЛКО ДА Е ПРОСТА? На нищо, ако не искаме да се учим и в същото време на много, ако имаме съзнанието на начинаещ (шошин), както пише в книгите. От къде идва това голямо разминаване между „нищото“ и „многото“ като и в двата случая джо си е едно и също? Ако трябва да сме честни пред самите нас (а трябва), разликата идва от нашия начин на мислене. Има неща, които не се променят (това е джо) и неща, които могат да се променят (това сме ние). Това обаче ни връща в изходно положение – искаме ли да се променяме?  Какво толкова трябва да променяме у нас ( и така сме си добре)? Ние си правим нещата идеално! На който не му харесва, значи няма вкус! Ама „еди кой си“ сенсей го показва точно, както го правя аз! и други подобни оправдания и обяснения, за които сме готови да се сетим, само и само да не погледнем дълбоко в нас, за да установим една проста истина: Ние не сме добри и пътят, по който можем да станем добри, по-добри, на...