По Пътя

  Ниските температури в последните дни, са повод да си спомня един цитат от книгата на Мицуги Саотоме сенсей – „Айкидо и хармонията в природата“: „ Зима е. Много ви е студено и ви побиват тръпки само като погледнете снега отвън. Излизате навън и дъхът ви моментално замръзва, пръстите на ръцете и краката се вкочаняват. Сега ви е много по-студено. Това е ирими “ . На кой не му се иска да си остане на топло в къщи, вместо да излезе навън – там където както пише Саотоме сенсей „дъхът ви моментално замръзва“. Има обаче ситуации, в които трябва да излезем от нашата зона на комфорт. Преодоляването на подобни предизвикателства, калява нашата воля и повдига силата на нашия дух. Представете си, че срещу вас се е изправил воин с меч в ръка. На много хора им се иска да не са там, да си седят в къщи на топло, вместо да се изправят в битка, от която може да не излязат живи. Точно тук силата на духа и желязната воля, изградени в много тренировки могат да ви помогнат да останете живи и да победит...

„Някои от най-добрите победи се постигат с меч в ножницата, но мечът трябва да присъства, или този подход няма да работи.“ Тези думи вдъхновени от Йеясу Токугава, ни дават един вечен урок:  истинската сила се крие не само в акта на директно използване на силата, но и в стратегическото ѝ ограничаване . Тази философия надхвърля самурайските традиции, служейки като ръководство за лидерство, дипломация и оцеляване през цялата история. Наистина да разберете същността на  меча в ножницата  означава да овладеете баланса между сила и стратегия – знаейки, че влиянието процъфтява там, където силата да направиш нещо и сдържаността се пресичат. Парадоксът на меча в ножницата Мечът символизира скритата или потенциална сила (военна мощ, икономически лостове, лична решителност и т.н.). Държането му в ножницата сигнализира за избор:  „Мога да действам, но избирам да не го правя (засега).“ В тази комбинация има завладяваща сила. Тази сдържаност предизвиква уважение, тъй кат...

Неделя следобед е и току-що се върнах от поредния семинар по айкидо. Размишлявайки върху това, осъзнавам, че съм присъствал на стотици семинари – дълги, многодневни, изтощителни и други, които бяха точно обратното. Всеки път, когато се прибера вкъщи, записвам това, което си спомням от семинара – някои подробности за дадена техника, нещо, което е казал учителят, атмосферата, която са създали, всичко, което ме е впечатлило. Днес, преди да направя това, си помислих да пиша за типовете хора, които посещават семинари. Не съм сигурен дали те са едни и същи в ежедневните тренировъчни доджота или се променят по време на семинари, тъй като не съм тренирал в различни школи, за да си съставя пълно мнение по този въпрос. Тези типове хора се появяват по целия свят - не мислете, че това е гръцки феномен. Повечето от тях ще бъдат описани хумористично, така и трябва да ги възприемаме и да ги подминаваме! Типът „Шихан“ (учител на учителите) Този тип се доближава до своите невинни жертви, като н...

Истинска история разказана от Тери Добсън – първият американец, който е учил директно при Основателя на айкидо Морихей Уешиба. Влакът тракаше пътувайки през предградията на Токио в един сънлив пролетен следобед. Вагонът ни беше сравнително празен – няколко домакини с децата си, няколко стари хора, които бяха пазарували. Гледах разсеяно сивите къщи и прашните живи плетове. На една станция вратите се отвориха и внезапно следобедната тишина беше нарушена от мъж, който на висок глас сипеше яростни, неразбираеми ругатни. Мъжът се олюляваше във вагона. Носеше работнически дрехи и беше голям, пиян и мръсен. Викайки той замахна към жена, държаща бебе. Ударът я запрати в скута на възрастна двойка. Цяло чудо беше, че остана невредима. Ужасени, двойката стари хора скочи и се запътили към другия край на вагона. Работникът направи ритник към отдръпващия се гръб на възрастната жена, но пропусна и тя избяга на безопасно място. Това толкова вбеси пияния, че той хвана металния стълб в центъра на вагона...

  Богат търговец имал единствен син – умно момче, но нетърпеливо, което не се стараело много и все бързало. Момчето в нищо не проявявало усърдие и знанията му били повърхностни. С каквото и да се захванел, той го изучавал, но набързо и не се задълбочавал в него. Баща му бил обезпокоен от този факт и един ден отишъл при мъдрец, за съвет. Мъдрецът посъветвал бащата да изпрати сина си в школа по бойни изкуства, написал на едно листче нещо и го дал на бащата, който трябвало да предаде бележката на сина си, когато завърши своето обучение и се завърне у дома. Тъй като парите не били проблем, бащата записал сина си в най-добрата школа по бойни изкуства в страната. Момчето започнало да тренира в школата, но скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и попитал своя учител: – Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа? Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на с...